Ю Несбьо - Червеношийката

Хари обобщи:

— При положение, че е замесен в покупка на химически оръжия от Саддам, командировката с пушка до Осло изглежда доста незначителна. За съжаление ми се струва, че южноафриканците пестят тока си за по-важни случаи, така да се каже. Освен това не е сигурно дали Хохнер знае кой е Урия. А докато не разберем кой е, логично е да си задаваме следния въпрос: какви планове крои — покушение или терористична атака?

— Или обир — допълни Майрик.

— С пушка „Мерклин“? — учуди се Увесен. — Все едно да стреляш по врабчета с топ.

— Може би наркоатентат — предположи Райт.

— Е — въздъхна Хари. — Един пистолет се оказа достатъчен да убие най-охранявания човек в Швеция. А убиецът на Палме не бе заловен. Така че защо му е пушка за над половин милион крони, за да застреля някого в страната?

— Какво предлагаш, Хари?

— Не изключвам целта да не е норвежец, а чужденец. Човек — постоянна мишена на терористите, но прекалено добре охраняван в родината си, за да извършат атентата там. Надяват се да го убият по-лесно в малка, спокойна страна, където очакват мерките за сигурност да не са така крути.

— Кой? — попита Улсен. — Точно сега в Норвегия няма чуждестранни гости — обект на сериозни заплахи.

— А и не се очаква да пристигнат такива — добави Майрик.

— Може да предстои след дълго време — разсъждаваше Хари.

— Но оръжието е доставено преди месец — напомни Увесен. — Няма логика чужди терористи да дойдат в Норвегия месец преди да извършат атентат.

— Защо да са чужденци, а не норвежец?

— В Норвегия никой не може да изпълни поръчката, за която говориш — намеси се Райт, търсейки опипом ключа за осветлението на стената.

— Точно така — съгласи се Хари. — В това е смисълът.

— И какъв е смисълът?

— Представете си, че известен чуждестранен терорист иска да убие човек от своята страна, и въпросният човек ще пътува за Норвегия. Службите за сигурност в неговата страна следят и най-малката му крачка, затова вместо да рискува сам да преминава границата, той се свързва със среди в Норвегия с мотиви, сходни на неговите. Хората от тези среди са аматьори, но това всъщност е предимство, понеже терористът знае, че полицията няма да ги заподозре.

— Празните гилзи наистина са своеобразно доказателство, че са аматьори — потвърди Майрик.

— Терористът и аматьорът се споразумяват терористът да финансира покупката на оръжие, а после всички връзки помежду им се прекъсват; никаква следа не насочва към терориста. Така той е организирал акцията, поемайки единствено финансов риск.

— Но какво става, ако аматьорът не се справи със задачата? — попита Увесен. — Или реши да продаде оръжието и да офейка с парите?

— Има такава опасност, разбира се, но се предполага, че терористът е преценил аматьора като силно мотивиран. Вероятно има личен мотив, който го подтиква да рискува живота си, за да изпълни поръчката.

— Забавна хипотеза — възкликна Увесен. — Как смяташ да я провериш?

— Не мога. Говоря за човек, за когото не знаем нищо, нямаме представа как разсъждава и дори не е ясно дали ще действа рационално.

— Чудесно — иронично заключи Майрик. — Имаме ли други теории защо това оръжие се е озовало в Норвегия?

— Колкото искаш — успокои го Хари. — Но тази е най-логичната.

— Да, така е въздъхна Майрик. — Работата ни е да преследваме призраци, затова трябва да се опитаме да говорим с този Хохнер. Ще звънна тук-там…

Най-сетне Райт откри ключа и стаята се окъпа в бяла, силна светлина.

Хелена стоеше в спалнята и се оглеждаше в огледалото. Предпочиташе прозорецът да е отворен, за да се ослушва за стъпки по чакъла, изкачващи се към къщата, но майка й много държеше щорите да са спуснати. Погледна снимката на баща си баща си на тоалетката пред огледалото. Винаги се изненадваше колко млад и невинен изглежда той на тази снимка.

Закрепи косата си със семпла шнола, както правеше обикновено. Дали да промени прическата? Беатрис стесни червената муселинена рокля на майка й, за да я нагоди към елегантната, издължена фигура на Хелена. Майка й носела тази рокля, когато се запознала с баща й. Мисълта беше странна, далечна и някак си малко болезнена. Навярно защото в разказите си за тази среща майка й сякаш говореше за други двама души — млади, щастливи, които мислят, че знаят накъде са тръгнали.

Хелена откопча шнолата и тръсна глава, та кестенявата й коса да падне над лицето. Чу се звънецът на вратата. Долови стъпките на Беатрис в коридора. Хелена се отпусна назад на леглото и усети трепет в стомаха си. Не можеше да го спре — сякаш отново е на четиринадесет, влюбена през лятото! Чу как долу разговарят, долови резкия, носов глас на майка си, дрънченето на закачалки, когато Беатрис остави палтото му в преддверието. „Палто!“, помисли си Хелена. Облякъл си е палто, макар че бе една от онези горещи, задушни летни вечери, които по принцип започваха чак през август.