Ю Несбьо - Червеношийката

— А аз онова, което се налага — допълни той.

Райт ругаеше. Опита всички ключове на прожекционния апарат, за да направи снимката по-контрастна, но напразно.

Някой се изкашля:

— Изглежда снимката е некачествена, Райт. Не е от прожекционния апарат.

— Вероятно. Това е все пак Андреас Хохнер — Райт заслони очите си с ръка, за да вижда присъстващите. Стаята нямаше прозорци и сега, когато изгасиха светлината, бе тъмно като в рог. Според информацията на Райт тя беше осигурена и срещу подслушвателни устройства, каквото и да означава това.

Освен него, Андре Райт, лейтенант в разузнавателната служба на Министерството на отбраната, присъстваха само още трима: майор Бор Увесен от същата служба, Хари Хуле, новото попълнение на ПСС, и самият шеф на НСС, Кюрт Майрик. Именно Хуле му изпрати по факса името на търговеца на оръжия от Йоханесбург. И оттогава всеки ден настояваше да получи информация. Част от служителите в ПСС явно схващаха разузнавателната служба на отбраната като подотдел на ПСС, но очевидно пренебрегваха инструкцията, определяща двете служби за равнопоставени, сътрудничещи си организации. Райт обаче бе наясно. Затова накрая обясни на новия колега, че случаите без предимство изчакват. След половин час се обади самият Майрик да обясни, че случаят се ползва с предимство. Защо веднага не казаха как стои въпросът?

На неясната черно-бяла снимка на екрана, сякаш правена през прозореца на автомобил, се виждаше мъж, излизащ от ресторант. Мъжът имаше широко, грубо лице с тъмни очи, едър, безформен нос и увиснали черни гъсти мустаци.

— Андреас Хохнер, роден през 1954 година в Зимбабве в семейството на немци — прочете Райт от наличните разпечатки. — Преди е бил наемен войник в Конго и Южна Африка, вероятно се занимава с трафик на оръжие от средата на осемдесетте. На деветнадесет е един от седмина обвиняеми за убийството на чернокожо момче в Киншаса, но е оправдан поради липса на доказателства. Женил се е и се е развеждал два пъти. Работодателят му в Йоханесбург е заподозрян в организирането на незаконен внос на противовъздушни оръжия в Сирия и покупка на химически оръжия от Ирак. Говори се, че продавал специални пушки на Караджич по време на войната в Босна и е обучавал снайперисти при обсадата на Сараево, последните сведения не са потвърдени.

— Пропусни детайлите, ако обичаш — Майрик погледна часовника. Движеше се бавно, но имаше хубав надпис от Главната квартира на Отбраната от долната страна.

— Така да бъде — Райт прелисти нататък. — Да. Андреас Хохнер е един от четиримата, които са арестувани по време на полицейска хайка в дома на търговец на оръжие в Йоханесбург през декември. Във връзка със същата акция е намерен кодиран списък с поръчки, където срещу една пушка „Мерклин“ е отбелязано „Осло“. И датата, 21 декември. Това е всичко.

Настъпи мълчание, чуваше се само бръмченето на вентилатора в прожекционния апарат. Някой се изкашля в мрака, приличаше на Бор Улсен. Райт закри очи с ръка.

— Откъде знаем, че точно Хохнер е ключовата личност в случая? — попита Улсен.

В тъмнината прозвуча гласът на Хари:

— Разговарях с полицейски инспектор Есайас Бърн от полицейското управление „Хилброу“ в Йоханесбург. Той ми обясни, че след арестите са обискирали апартаментите на замесените и са открили интересен паспорт в жилището на Хохнер с негова снимка, но със съвсем различно име.

— Трафикант на оръжие с фалшив паспорт не е никаква… сензация — напомни Увесен.

— Имам предвид по-скоро откритите в него печати Oslo, Norway, 10 декември.

— Следователно е бил в Осло — заключи Майрик. — В списъка на компанията фигурира името на клиент от Норвегия, а ние открихме празни гилзи от тази супер пушка. Да тръгнем оттам, че Андреас Хохнер е бил в Норвегия и е имало сделка. Но кой е норвежецът от списъка с клиенти?

— За съжаление това не е пощенски списък на пратки с наложен платеж, където се вписват двете имена и адресът — подхвърли Хари. — Клиентът от Осло е записан като Урия, най-вероятно кодово име. А според Бърн от Йоханесбург Хохнер няма никакъв интерес да разказва каквото и да било.

— Мислех, че полицията в Йоханесбург има ефективни методи на разпит — изкоментира Увесен.

— Дори и така да е, Хохнер вероятно поема по-голям риск, ако говори, отколкото, ако си трае. Списъкът на клиентите му е дълъг…

— Чувал съм, че в Южна Африка използват ток — намеси се Райт. — По стъпалата, по зърната на гърдите и… да. Страшно болезнено. Апропо, някой би ли светнал?