Ю Несбьо - Прилепът

Тези впечатления, съчетани с картата VISA, която мъжът сложи върху плота на рецепцията, и с представителен документ, че е служител на норвежката полиция, възпряха Джо да го отпрати с обичайното бързо „съжалявам, но…“.

При все това мъжът без съмнение беше пиян. Не просто пиян, а натряскан до припадък.

— Знам, забелязвате в какво състояние съм — изфъфли мъжът на изненадващо сносен английски, след като забеляза колебанията на Джо. — Да предположим, че изпочупя мебелировката в стаята. Чисто хипотетично. Например строша телевизора и огледалото в банята и оповръщам килима. Историята познава такива случаи. Депозит от хиляда долара ще покрие ли евентуални щети? Освен това възнамерявам така да се насмуча, че дори няма да мога да вдигам шум, да притеснявам други гости и изобщо да се вясна в коридора.

— За жалост нямаме свободни стаи до края на седмицата. Предлагам…

— Грег от „Бърбън енд Бийф“ ми препоръча това място. Изпраща много поздрави на Джо. Това вие ли сте?

Джо го изгледа продължително.

— Не ме карайте да съжалявам — помоли той и му даде ключа за 73-та стая.

— Ало?

— Здравей, Биргита, Хари е. Слушай…

— В момента имам гости, Хари, не е удобно.

— Само да ти кажа, че не съм искал да…

— Виж какво, Хари. Нито съм ти сърдита, нито се е случило нещо фатално. За щастие емоционалните травми, които може да ти нанесе мъж, когото познаваш малко повече от седмица, са нищожни. Предпочитам обаче повече да не ме търсиш. Става ли?

— Не, как така…

— В момента съм заета. Нали ти казах? Желая ти да завършиш успешно престоя си тук и се надявам да стигнеш невредим в Норвегия. Сбогом.

— … Сбогом.

На Теди Монгаби никак не му се понрави, че Сандра прекара цяла нощ при скандинавския полицай. Отдалече му миришеше на неприятности. Като го видя как се мъкне по Дарлингхърст Роуд с присвити колене и некоординирано размахва ръце, първо му се прииска да отстъпи две крачки назад и да се слее с множеството. И все пак любопитството надделя, той скръсти ръце и препречи пътя на олюляващия се полицай. Той се опита да го заобиколи, но Теди го сграбчи за рамото и го извъртя към себе си.

— Не поздравяваш ли приятелите си, друже?

Скандинавецът го изгледа с премрежени очи.

— Сводникът… — установи равнодушно той.

— Дано Сандра да е оправдала очакванията ти, инспекторе.

— Сандра? Да видим… Да, Сандра беше супер. Тя къде е?

— Тази вечер почива. Дали няма да успея да изкуша господин инспектора с друго предложение?

Полицаят залитна застрашително настрани.

— Може, може. Давай, своднико. Изкуши ме.

— Оттук — засмя се Теди, помогна на пияния да слезе по стълбите до клуба и го настани до маса с изглед към сцената. Щракна с пръсти и веднага се появи оскъдно облечена дама. — Донеси ни две бири, Ейми. И повикай Клаудия да ни потанцува.

— Следващото шоу започва чак в осем, господин Монгаби.

— Тогава ще направим извънредно. Действай, Ейми!

— Слушам, господин Монгаби.

По устните на полицая се изписа идиотска усмивка.

— Знам кой ще дойде. Убиецът. Убиецът ще дойде.

— Кой?

— Ник Кейв.

— Ник кой?

— И русата певица. Сигурно и тя използва перука. Слушай…

Изведнъж бумтящото диско спря. Полицаят държеше два показалеца във въздуха, все едно се канеше да дирижира симфоничен оркестър, но музиката така и не тръгна.

— Чух за Ендрю — подзе Теди. — Каква трагедия. Пълен ужас. Доколкото разбрах, се е обесил. Кажи ми кое е подтикнало жизнерадостен мъж като него да…

— Сандра си слага перука — прекъсна го полицаят. — Изпадна от чантата ѝ. Затова тук не я познах. Бяхме точно тук! С Ендрю седяхме ей на онази маса. Няколко пъти я бях виждал по Дарлингхърст Роуд в първите дни след пристигането ми, но тогава носеше перука. Защо вече не я слага?

— Аха! Инспекторът предпочита блондинки. В такъв случай мисля, че се сещам какво ще му хареса…

— Защо?

— За Сандра ли? — Теди сви рамене. — А сега де. Сигурно защото преди няколко дни един тип се поувлякъл. Според нея се дължало на перуката и тя реши за известно време да не я използва. За всеки случай — ако онзи пак се появи.

— Кой?

— Не знам, инспекторе. И да знаех, нямаше да ти кажа. В нашия бранш дискретността е голяма добродетел. Сигурен съм, че и ти я цениш високо. Хич не ме бива да помня имена, но ти не беше ли Рони?

— Хари. Трябва да говоря със Сандра — Хари се опита да се изправи и едва не събори подноса от ръцете на Ейми. Наведе се тежко напред. — Къде има телефон?