Ю Несбьо - Прилепът

Снижи се и видя как вълните се разбиват в пясъка. Като изгуби още малко височина, разпозна града. На плажа лежеше познато момиче. Спеше. Той се приземи предпазливо до нея, за да не я събуди. Легна и затвори очи. Когато се събуди, слънцето клонеше към залез и Хари беше сам. По крайбрежната алея зад гърба му се разхождаха хора. Беше ги виждал някъде. Къде? Във филми? Някои от тях носеха слънчеви очила и водеха на каишки мънички, изпосталели кучета пред високите хотелски фасади, които се издигаха по отсрещната страна на улицата.

Хари се спусна до водата и тъкмо да нагази, забеляза, че гъмжи от медузи „лъвска грива“. Плаваха на повърхността и протягаха дългите си червени пипала, а в пихтиестите огледала Хари съзираше човешки лица. Приближаваше кораб. Неочаквано Хари се сепна от унеса си. Сандра го беше разтърсила.

— Идва някой! — прошепна тя.

Хари чу думкане по вратата.

— Проклет рецепционист! — изруга той, скочи от леглото, прикри интимните си части с възглавница и отвори вратата.

На прага стоеше Биргита.

— Привет! — поздрави лъчезарно тя, но усмивката ѝ се скова, когато забеляза сгърченото изражение на Хари. — Какво има? Случило ли се е нещо?

— Да. Случи се. — Главата му пулсираше силно и при всеки удар на сърцето пред погледа му се спускаше бяла пелена. — Защо дойде?

— Родителите ми така и не се обадиха. Чаках дълго и най-накрая аз ги набрах, но не ми вдигнаха. Явно е станало недоразумение за часа и са ме търсили, докато съм била на работа. Заради лятното часово време сигурно са сгрешили при изчисляването на часовата разлика. В това отношение татко е непоправим.

Биргита говореше припряно, явно за да докаже и на самата себе си, че на света няма по-естествено нещо от това, да стоиш в хотелски коридор посред нощ и да бъбриш за дреболии с мъж, който очевидно няма намерение да те пусне в стаята си.

Спогледаха се.

— Има ли някой при теб? — попита тя.

— Да — кимна Хари.

Шамарът по бузата му прозвуча като скършена суха клонка.

— Пиян си! — Очите ѝ се наляха със сълзи.

— Виж, Биргита…

Тя го блъсна и той залитна навътре. Биргита влезе. Сандра, вече нахлузила минижупа, седеше на леглото и се опитваше да си обуе обувките. Биргита се преви надве, все едно я присви стомах.

— Курва такава! — изкрещя тя.

— Позна — сухо отвърна Сандра.

Макар да приемаше скандала доста по-овладяно от другите двама, проститутката съзнаваше, че е най-добре да се омете час по-скоро.

— Събирай си партакешите и се разкарай оттук! — извика задавено Биргита и запрати дамската ѝ чанта към нея.

Чантата се удари в леглото и съдържанието ѝ се изсипа. Хари, гол и леко нестабилен, с изненада видя как от чантата падна пекинез. До косматкото се търколиха четка за коса, цигари, ключове, парче зелен криптонит и най-богатата селекция от презервативи, която Хари бе виждал през живота си. Сандра забели примирено очи, грабна пекинеза за врата и го натъпка обратно в чантата.

— Ами кинтите, захарче? — подсети го тя.

Хари не помръдна. Сандра вдигна панталоните му от пода и извади портфейла. Биргита се свлече на един стол. За миг се чуваше само тихото, съсредоточено отброяване на Сандра, придружено от сподавените хлипания на Биргита.

— Изчезвам — увери я Сандра, след като си взе полагаемото, и наистина се изниза веднага.

— Чакай! — Хари закъсня. Вратата се затръшна.

— Чакай?! — избухна Биргита. — Да почака ли я помоли? — Тя скочи от стола. — Долен мръсник! Проклет пияница! Как смееш да…

Хари се опита да я прегърне, но тя се отскубна. Застанаха един срещу друг като двама борци. Биргита приличаше на изпаднала в транс; влажните ѝ очи бяха заслепени от ненавист, а устните ѝ трепереха от ярост. „Ако можеше да ме убие, щеше да го стори без капка колебание“ — прецени Хари.

— Биргита, нека…

— Пий, докато пукнеш, и се разкарай от живота ми!

Тя се завъртя и излетя като хала. Вратата се затръшна с такава сила, че цялата стая се разтресе.

Телефонът звънна.

— Какво става, господин Хоули? — поинтересува се рецепционистът. — Госпожата от съседната стая се обади и…

Хари затвори. Внезапно у него се надигна бесен гняв и той се огледа за предмет, върху който да го излее. Грабна бутилката уиски от масата, но преди да я запрати в стената, се отказа.

„Дългогодишен тренинг в самоконтрол“ — помисли си той, разви капачката и налапа гърлото.

Издрънча ключ и вратата се отвори. Хари се събуди.

— В момента не желая румсървис. Моля, върнете се по-късно! — провикна се Хари, заровил лице във възглавницата.