Ю Несбьо - Прилепът

Над Хари надвисна сянка и той вдигна очи. Главата на сервитьора скриваше светлината и в неясния силует Хари отново видя изплезения синьо-черен език на Ендрю.

— Ще желаете ли още нещо, сър?

— Прочетох, че предлагате питие „Черна змия“.

— Коктейл от „Джим Бийм“ и кока-кола.

Псетата джафкаха ожесточено.

— Двойна „Черна змия“. Без кока-кола.

Хари се бе изгубил. Пред него имаше стълби, зад него — вода и още стълби. Равнището на хаоса се покачваше, върховете на мачтите в залива се поклащаха. Хари нямаше никаква представа как е попаднал тук. Реши да се качи. От баща си знаеше, че „винаги е за предпочитане да се качваш, а не да слизаш“.

Не протече съвсем безпрепятствено, но благодарение на стените на околните сгради съумя да се изправи. Чалис Авеню — пишеше на табелка, но това не му говореше нищо, затова продължи направо. Опита се да си погледне часовника, но не го намери на ръката си. По тъмните улици почти не се мяркаха минувачи и това го наведе на мисълта, че е късно. Пред него се появиха още стълби, но досегашните перипетии му стигаха и той свърна надясно по Макли Стрийт. Явно бе изминал голямо разстояние пеш, защото петите му горяха. Или бе тичал? Сцепеният на лявото му коляно панталон свидетелстваше за предполагаемо падане.

Хари подмина няколко бара и ресторанта, всичките затворени. Колкото и да беше късно, в милионен град като Сидни все трябваше да има откъде да си купи питие. Излезе на улицата и махна на жълто такси със светеща лампичка на покрива. Шофьорът намали, но размисли и продължи.

„Майчице! Толкова ли съм изпаднал“ — засмя се Хари.

По-нагоре по улицата се появиха минувачи и Хари чу засилваща се шумотевица от гласове, автомобили и музика. Зад ъгъла районът вече му стана познат. И това ако не беше късмет! Попадна точно на „Кингс Крос“ — „Кралското кръстовище“! Дарлингхърст Роуд се разстилаше отпред с мигащи светлини и шум. Сега всички възможности отново бяха открити. В първия бар, в който се опита да влезе, отказаха да го пуснат, но пък Хари намери начин да се вмъкне в китайско капанче, където му поднесоха уиски в голяма пластмасова чаша. Вътре беше тясно и мрачно, а играещите на ротативките вдигаха непоносима врява. Хари бързичко пресуши чашата и веднага излезе на улицата. Подпря се на близкия стълб, загледа се в изнизващите се по платното автомобили и се опита да прогони смътен спомен как преди няколко часа повърна в един бар.

Докато стоеше така, усети леко потупване с пръст по гърба. Обърна се. Видя голяма червена уста. Вътре липсваше кучешки зъб.

— Чух за Ендрю. Много съжалявам — устата продължи да дъвче дъвката: Сандра.

Хари се опита да отговори нещо, но явно артикулацията му се бе влошила много, защото Сандра го гледаше с недоумение.

— Свободна ли си? — изломоти накрая той.

— Да, но твоята кондиция май не го позволява — засмя се проститутката.

— Задължително ли е да съм в добра кондиция? — успя да попита Хари след сериозни усилия.

Сандра се огледа. Хари сякаш мярна проблясък от лъскав костюм в сенките. Теди Монгаби несъмнено се навърташе наоколо.

— Виж какво, на работа съм. Иди да поспиш, а утре ще си поговорим — предложи Сандра.

— Ще ти платя — увери я Хари и си измъкна портфейла.

— Я го прибирай! — смъмри го Сандра и натика портфейла обратно в джоба му. — Ще дойда с теб и няма да излезе безплатно, но тук не вади пари, чу ли?

— Ще идем в хотела, зад ъгъла е. „Кресент“.

— Все тая — сви рамене проститутката.

Пътьом се отбиха в магазин за алкохол и Хари купи две бутилки „Джим Бийм“.

Рецепционистът в хотела измери Сандра от главата до петите. Понечи да каже нещо, но Хари го изпревари:

— Никога ли не си виждал полицайка под прикритие?

Мъжът — млад, костюмиран азиатец — се усмихна несигурно.

— Забрави, че си я видял, и ми дай ключовете за стаята ми. Чака ни работа.

На Хари не му се вярваше рецепционистът да е повярвал на изфъфлените оправдания, но мъжът все пак му подаде ключа без възражения.

В стаята Хари отвори минибара и извади всички бутилки със съдържание на алкохол.

— Тази е за мен — Хари си заплю миниатюрна с „Джим Бийм“. — Другите ти ги отстъпвам.

— Явно си заклет привърженик на уискито — подхвърли Сандра и си отвори бира.

— Така ли? — изненада се Хари.

— Ами да. Повечето редуват спиртните напитки. За да има по-голямо разнообразие, нали се сещаш?

— Ти пиеш ли?

— Слаба работа — проточено отвърна Сандра. — Опитвам се да намаля алкохола. На диета съм.