Ю Несбьо - Прилепът

— Слаба работа — повтори Хари. — Какво ли ти разбира главата. Гледала ли си „Да напуснеш Лас Вегас“ с Никълъс Кейдж?

— Какво?

— Не го гледай. Разправя се за алкохолик, който решава да се напие до смърт. Дотук ми звучи достоверно, но после идва абсурдната част, защото човекът се налива с каквото свари: джин, водка, уиски, бърбън, бренди… всичко в асортимента на баровете. Ако нямаш избор — добре, но този тип се намираше в най-добре заредения магазин за алкохол в Лас Вегас, при това беше фрашкан с пари. И въпреки това не подбираше. Шибанякът нямаше никакви предпочитания! Досега не съм срещал алкохолик, на когото да му е все едно какво лочи. Откриеш ли коя е твоята отрова, не близваш друга. А Кейдж го номинираха за „Оскар“.

Хари отметна глава назад, изля съдържанието на миниатюрната в гърлото си и отиде да отвори балконската врата.

— Какво стана накрая? — поиска да узнае Сандра.

— Главният герой пукна от препиване.

— Питах дали получи „Оскар“.

— Избери си питие по твой вкус и ела. Искам да погледаме града от балкона. Току-що получих дежа-вю.

Сандра взе две чаши и бутилка и седна до него с гръб към стената.

— Да забравим за миг какви ги е вършил приживе онзи проклетник. Да пием в памет на Ендрю Кенсингтън — Хари наля питиетата в чашите.

Надигнаха ги мълчаливо. Хари се разсмя.

— Легендарният музикант Ричард Менюъл от „Дъ Бенд“ например е имал сериозни проблеми — не само с пиенето, а и… изобщо с живота. Накрая нервите му не издържали и се обесил в хотелската си стая. В дома му открили две хиляди бутилки от една и съща марка — „Гран Марние“. Никакъв друга алкохол. Разбираш ли? Портокалов ликьор, майка му стара! Този човек обаче е останал верен на наркотика си. Никълъс Кейдж да му диша прахта! Живеем в странна вселена…

Хари размаха ръка към ясното звездно небе над Сидни и двамата със Сандра отпиха отново. Очите му започнаха да се затварят. Сандра го погали по бузата.

— Виж, Хари, трябва да се връщам на работа. Май е време да си лягаш.

— Колко ти е тарифата за цяла нощ? — Хари си наля още уиски.

— Не ми се…

— Остани. Ще си допием питиетата и ще го направим. Обещавам да свърша бързо — засмя се той.

— Не. Тръгвам си.

Сандра стана и скръсти ръце. Хари се изправи, но изгуби равновесие, залитна и се удари в парапета на балкона, преди Сандра да го хване. Той обгърна слабичките ѝ рамене, отпусна се тежко на нея и прошепна:

— Не може ли да останеш при мен, Сандра? Само тази нощ. Заради Ендрю. Какви ги дрънкам? Заради мен.

— Теди ще се чуди къде съм се…

— Теди ще си получи парите и няма да гъкне. Моля те.

Сандра се поколеба, но накрая въздъхна:

— От мен да мине. Но първо да свалим тези парцали от теб, господин Хоули.

Тя го издърпа в стаята и го бутна на леглото, събу му обувките и изхлузи панталоните му. Като по чудо той успя сам да си разкопчае ризата. Сандра съблече черния си минижуп през главата за секунди. Без дрехи изглеждаше още по-слаботелесна. Костите на раменете и таза ѝ стърчаха, а ребрата под малките ѝ гърди напомняха дъска за пране. Когато тя отиде да изгаси осветлението, Хари забеляза големи синини по гърба и от вътрешната страна на бедрата ѝ. Тя легна до него и го погали по обезкосмените гърди и по корема.

От Сандра лъхаше слабо на пот и чесън. Хари се взираше в тавана, изумен, че в сегашното си състояние не е изгубил напълно обонянието си.

— Миризмата твоя ли е, или е от другите мъже, с които си била тази вечер?

— И едното, и другото, предполагам — отвърна Сандра. — Неприятно ли ти е?

— Не. — Хари се колебаеше дали го интересува собствено миризмата, или мъжете.

— Пи много, Хари, не е задължително да…

— Пипни — хвана влажната ѝ топла ръка и я постави върху слабините си.

— Охо! — засмя се Сандра. — А едно време майка ми все ми разправяше, че като се натряскат, на мъжете само устата им ставала по-голяма.

— При мен е обратното. Алкохолът парализира езика ми, но налива члена ми с кръв. Казвам ти самата истина. Не знам на какво се дължи, просто пиенето винаги ми е действало така.

Сандра го възседна, изхлузи настрани тънките бикини и без никакви увертюри вкара члена му в себе си. Хари я гледаше, докато тя се плъзгаше напред-назад. Срещна погледа ѝ, тя му се усмихна за кратко и отвърна очи. Така ти се усмихва пътник в трамвая, когато погледите ви се засекат за по-дълго от общоприетото.

Хари затвори очи. Леглото скърцаше ритмично. „Не съм съвсем прав“ — даде си сметка той; въпреки всичко алкохолът си казваше думата, Чувствителността, необходима бързо да стигне до оргазъм, както бе обещал, се бе притъпила. Сандра продължаваше да се движи невъзмутимо, а Хари се плъзна под завивката, измъкна се от леглото и излетя през прозореца. Понесе се под звездното небе над океана и приближи бряг с бяла ивица.