Ю Несбьо - Прилепът

— А после?

— Стъпих си на краката, върнах се на работа. Оставах в службата до среднощ. Тренирах. Вървях. Четях художествена и юридическа литература. Престанах да се виждам с хора, които ми влияят зле. Впрочем с всякакви приятели — или с онези, които ми бяха останали, след като алкохолът взе надмощие. И аз не знам защо. Предприех нещо като мащабна инвентаризация. Исках да изкореня всичко от някогашния си живот — и хубавото, и лошото. Един ден седнах и се обадих на всички свои познати със съобщението: „Здрасти, не можем да се виждаме повече. Беше ми приятно да се познаваме.“ Повечето уважиха избора ми. Една част вероятно дори са се зарадвали. Други ме упрекнаха, че съм се изолирал. Може и да са били прави. През последните три години основната ми компания е сестра ми.

— А жените?

Хари погледна към струпалите се до барплота клиенти. Двама-трима започваха да губят търпение.

— Това е друга история — пак толкова дълга. И стара. След катастрофата не съм преживявал връзки, които си струва да се споменат. Превърнах се във вълк единак, погълнат от терзанията си. Или пък — знам ли? — може би пиян съм изглеждал по-чаровен?

Хари се позасмя и си наля още мляко в кафето.

— Защо те изпратиха тук?

— Някои хора от началството вероятно смятат, че все още не съм съвсем за изхвърляне. Или искат с това задание да проверят доколко умея да работя под натиск. По-дочух, че ако се справя, без да оцапам пейзажа, вкъщи ще се отворят нови възможности.

— А ти смяташ това за важно?

— Е, всъщност малко неща заслужават да се нарекат наистина важни — сви рамене Хари и посочи опашката до бара. — Определено не държа на кариерата си толкова, колкото тези момчета държат час по-скоро да си поръчат нещо за пиене.

Биргита отиде да обслужи клиентите. Хари продължи да разбърква кафето си. Загледа се в телевизора над рафтовете. Излъчваха новини. Съобщаваха за група аборигени, предявили претенции към определена територия:

— … в съгласие с новите изменения, внесени в Закона за правата на коренното население на Австралия…

— Значи справедливостта най-сетне ще възтържествува — чу се глас зад Хари.

Обърна се. Първоначално не позна дългокраката, напудрена с бронзант жена с груби черти и руса, бухнала перука. Но после забеляза топчестия нос и раздалечените предни зъби.

— Клоунът! Ото…

— Ото Рехтнагел в целия си блясък, хубавецо. Едно им е лошото на тези токчета — стърча над мъжете, по които си падам. А аз предпочитам по-високи кавалери. Може ли? — Той седна на съседната висока табуретка.

— Каква е твоята отрова? — попита Хари и се опита да привлече вниманието на заетата Биргита.

— Спокойно, тя знае.

Хари му предложи цигара, Ото я взе, без да му благодари, и я постави в розово цигаре. Хари му поднесе огънче, Ото смукна дълбоко от цигарата, бузите му хлътнаха, докато гледаше Хари с недвусмислен пламък в очите. Минижупът се впиваше в елегантните му бедра, обути в мрежести чорапи. Хари се принуди да признае пред себе си, че превъплъщението на клоуна е истински шедьовър. Ото в ролята на драг куин 10 10 Драг куин — артист от мъжки пол в женско облекло, често със силен грим и фрапиращи женски аксесоари. — Б.пр. излъчваше повече женственост от повечето жени, с които Хари се сблъскваше в съвременния свят. Хари посочи телевизионния екран.

— Какво имаш предвид, като каза, че справедливостта ще възтържествува?

— Не си ли чувал за тера нулиус? За Еди Мабо?

Хари поклати глава. Ото заобли устни, сякаш се готвеше да прави орална любов, оттам избликнаха две плътни облачета дим и се понесоха бавно във въздуха.

— Тера нулиус е прелюбопитно понятие. Британците го измислили, когато стъпили на австралийска земя и установили, че тук няма много обработваеми площи. Аборигените били полуномадски народ, прехранвали се с лов и риболов и диворасли ядивни растения. И само защото туземците не стояли по цял ден надвесени над картофени ниви, британските нашественици ги набедили за примитиви. Според тях земеделието се явявало задължителен стадий в развитието на всяка цивилизация. Забравяли факта, че първите чужди заселници по тези земи едва не умрели от глад, след като се опитали да се препитават от добивите на неплодородната почва. Аборигените, от своя страна, познавали местната природа отлично, през различните сезони се установявали където има храна и живеели във видимо изобилие. Капитан Кук ги нарекъл най-щастливите хора, които е виждал. Чисто и просто не им се налагало да обработват земята. Ала понеже аборигените не били уседнали, британците решили, че тази страна не принадлежи никому. Нарекли я тера нулиус, ничия земя. И съгласно едноименния принцип — принципа на тера нулиус — британците издали на новите заселници актове за собственост на владенията им, без да вземат под внимание мнението на аборигените. Нали те нямали никакви права за собственост върху земята.