Ю Несбьо - Прилепът

— Какво имаш предвид?

— Вземи например съзвездията. В Норвегия виждаш същите звезди, които греят и над Австралия, но понеже сега се намираш в южното полукълбо, все едно си се обърнал с главата надолу, нали? Затова виждаш всички съзвездия наобратно. Ако не съобразиш този факт, ще се объркаш.

— Наобратно?

— Да — Ендрю изгаси пурата си.

— От часовете в училище съм запомнил, че вие в Австралия виждате съвсем различно небе от нас. Тук земното кълбо скрива звездите, които нощем наблюдаваме над Норвегия.

— Може и така да е — без капка смущение се съгласи Ендрю. — Така или иначе, всичко е въпрос на гледна точка. И следователно е относително. Именно затова нещата са толкова сложни.

От сцената се разнесе съскане и заприижда бял дим. В следващия миг се оцвети в червено, а от тонколоните зазвучаха цигулки. Жена в семпла рокля и мъж в панталон и бяла риза изплуваха от дима.

Хари бе чувал тази мелодия и преди: от слушалките на съседа му по място в самолета. Човекът я въртя по целия път от Лондон до Сидни. Ала чак сега Хари се заслуша в текста. Женският вокал разказваше, че я наричали Дивата роза, без да знае защо.

Девичият глас влизаше в ярък контраст с плътния нисък мъжки тембър:

Хари сънуваше звезди и жълто-кафяви змии. Леко почукване по вратата на хотелската му стая го събуди. За миг полежа неподвижно и се запита дали е доволен. Пак валеше дъжд и водосточната тръба под прозореца му пееше. Той стана, гол, и отвори широко вратата с надежда набъбващата му ерекция да не остане незабелязана. Биргита се засмя изненадано и скочи в обятията му. Косата ѝ капеше.

— Нали каза към три — напомни ѝ Хари, ужким сърдит.

— Клиентите не искаха да си ходят — тя повдигна луничавото си лице към него.

— Влюбен съм в теб — лудо, невъздържано и разтърсващо — прошепна той и обхвана здраво главата ѝ.

— Знам — увери го сериозно тя и обви пулсиращия му член с мократа си студена ръка. — Ей, това за мен ли е?

Хари стоеше до прозореца, пиеше портокалов сок от минибара и гледаше небето. Облаците се бяха разнесли, а някой сякаш бе продупчил с вилица кадифената небесна покривка и от процепите се процеждаше божествена светлина.

— Какво мислиш за травеститите? — попита Биргита от леглото.

— Ото ли имаш предвид?

— И него в частност, и изобщо.

Хари се позасмя под мустак.

— Харесва ми арогантната нотка в стила му. Спуснатите клепачи, начупените физиономии. Досадата от живота. Той пресъздава атмосферата на меланхолично кабаре, в което флиртува с всичко и всички. Повърхностен, автопародиен флирт.

— И на теб това ти допада?

— Харесва ми бунтарството му; олицетворява онова, което мнозинството ненавижда.

— А именно?

— Слабост, уязвимост. Австралийците се тупат в гърдите колко са либерални. Може и да е вярно. Но доколкото разбирам, идеалът им е честният, просто устроен и многоотруден австралиец с ведър нрав и доза патриотизъм.

— True blue.

— Какво?

— Наричат го true blue . Или fair dinkum . Ще рече „неподправен, простонароден“.

— А зад фасадата на този простодушен манталитет е лесно да скриеш какви ли не мерзости. Ото, от своя страна, при всичките му карикатурни труфила, представляващи съблазнителното, подражателското и фалшивото, е най-автентичното, което съм виждал тук. Разголен, раним и неподправен.

— Мен ако питаш, ми звучиш изцяло в тон с така модерната политическа коректност. Хари Хоули — пръв приятел на гейовете — Биргита явно беше в заядливо настроение.

— Но звучи някак хубаво, нали?

Хари легна, погледна я и премига с невинните си сини очи.

— Много се радвам, че нямате желание да го правим пак, госпожице. Утре ни предстои ранно ставане…

— Говориш така само за да ме възбудиш — отвърна Биргита и двамата се нахвърлиха един върху друг като разгонени язовци.

Хари откри Сандра пред „Дез Гоу-Гоу“. Стоеше на тротоара и оглеждаше малкото си кралство в „Кингс Крос“. Изморените ѝ крака едва се крепяха върху високите токчета. Беше скръстила ръце, държеше цигара и гледаше сънено като Спящата красавица — едновременно подканящо и отблъскващо. С две думи, по нищо не се отличаваше от проститутките в коя да е част от света.