Ю Несбьо - Прилепът

— Добро утро — поздрави Хари. — Помниш ли ме? — попита той, след като не долови признаци на просветление в погледа ѝ.

Тя изви нагоре ъглите на устата си: предполагаема усмивка.

— Разбира се, миличък. Да вървим.

— Аз съм Хоули, полицаят.

Сандра присви очи.

— Ти ли си бил! Сутрин рано лещите ми нещо сдават багажа. Сигурно заради автомобилните газове.

— Да те почерпя с кафе? — предложи учтиво Хари.

Тя сви рамене.

— И без това тук е пълно затишие. Мисля да затварям сергията.

Неочаквано на вратата на стриптийз клуба се появи Теди Монгаби. Дъвчеше кибритена клечка. Кимна сухо на Хари.

— Как го приемат родителите ти? — попита Сандра, когато кафето пристигна.

Бяха се настанили в редовната закусвалня на Хари — „Бърбън енд Бийф“. Сервитьорът бе запомнил дежурната поръчка на Хари: яйца по бенедиктински, картофени крокети и кафе white flat . Сандра го предпочиташе черно.

— Моля? — не разбра Хари.

— Случката със сестра ти.

— А, да.

Хари отпи от кафето, за да спечели малко време.

— Ами приемат го, както може да се очаква. Благодаря за загрижеността.

— Живеем в кошмарен свят.

Слънцето още не се бе издигнало над покривите по Дарлингхърст Роуд, но по лазурносиньото небе вече се гонеха няколко кръгли бели облака. Гледката напомняше тапет в детска стая. Но какво от това, щом светът беше толкова жесток?

— Поговорих с част от момичетата — извести Сандра. — Уайт пласира спийд 12 12 От англ. speed („скорост“) — амфетамини в наркожаргона. Наричат ги така, защото създават усещане за повишена работоспособност, сила, бодрост. — Б.пр. и киселина. Някои проститутки купуват от него, но не е ходил при никоя като клиент.

— Навярно не му трябва да си плаща, за да удовлетворява потребностите си.

— Необходимостта от секс е едно — засмя се Сандра. — А потребността от платен секс — съвсем друго. За много мъже именно това е тръпката. Ние умеем неща, които вкъщи няма как да получиш. Вярвай ми.

Хари вдигна глава. Сандра го гледаше право в очите. Пелената, която допреди малко се спускаше пред погледа ѝ, се вдигна за миг.

Хари ѝ вярваше напълно.

— Попита ли за датите, които ти казах?

— Едно от момичетата купило киселина от него вечерта преди да открият сестра ти.

Хари остави чашата на масата толкова рязко, че кафето се разплиска, и се надвеси над масата.

— Къде да намеря това момиче? — избъбри шепнешком той. — Може ли да разчитам на думата ѝ?

Пълните начервени устни на Сандра се разтеглиха в широка усмивка. На мястото на липсващия кучешки зъб зина тъмна дупка.

— Както казах, тя си е купила киселина. ЛСД е забранена субстанция в Австралия. Не може да говориш с нея. Колкото до втория ти въпрос — дали може да се вярва на наркоманка, което взема киселина… — Сандра вдигна рамене. — Само ти предавам нейните думи. Да го кажем така: тя невинаги е наясно кой ден от седмицата е.

В залата за оперативки цареше нажежена атмосфера. Дори вентилаторът бръмчеше по-плътно от обикновено.

— Съжалявам, Хоули. Ще трябва да зарежем Уайт. Липсва мотив, а и приятелката му потвърди, че по време на убийството се е намирал в Пимбин — отбеляза Уодкинс.

— Не чухте ли какво ви казах? — повиши глас Хари. — Анджелин Хъчинсън е на спийд и дявол знае още какво. Бременна е, най-вероятно именно от Еванс Уайт. За бога, хора, той я снабдява с дрога! За нея Уайт е всьо и вся! Хъчинсън ще наговори какви ли не лъжи — само и само да му спаси кожата. Говорихме с хазяина на Ингер Холтер. Хъчинсън я мразела — и определено е имала основания. Холтер е била на път да отмъкне златната ѝ кокошка.

— А дали да не проучим по-подробно въпросната госпожица Хъчинсън? — предложи Либи. — При нея съзираме ясен мотив. Може тя да се нуждае от Уайт за алиби, вместо обратното.

— Нали ви казвам, че Уайт лъже! Видели са го в Сидни в деня, преди да открият Ингер Холтер. — Хари стана и започна да снове напред-назад, доколкото му позволяваше тясната стая.

— Видяла го е проститутка, която се друса с ЛСД и която вероятно изобщо няма да се съгласи да излезе на светло — натърти Уодкинс и се обърна към Йонг. — Какво казаха самолетните компании?

— Полицаите от Нимбин лично са засекли Уайт по главната улица три дни преди убийството. Нито „Ансет“, нито „Кантас“ откриха името му в списъците с пасажери в периода между въпросния ден и деня на убийството.

— Това не означава нищо — избоботи Либи. — Никой наркодилър не пътува с истинската си самоличност. А не е изключено да се е придвижил с влак. Или с кола, ако е разполагал с достатъчно време.