Ю Несбьо - Прилепът

— Той е чисто и просто побъркан — произнесе се Либи. — Нима всички серийни убийци не са шизофреници? Чуват гласове, които им заповядват да убиват и така нататък? Съгласен съм с Хари: нека повикаме психар.

Уодкинс се почеса по тила. Изглеждаше разколебан.

— Психологът без съмнение ще осветли въпроса как разсъждава серийният убиец, но не е сигурно, че издирваме точно такъв човек — възрази Ендрю.

— Седем убийства. И на това ако не му се вика серия! — възропта Либи.

— Слушайте — Ендрю се наведе над масата и вдигна големите си черни ръчища. — За серийния убиец сексуалното посегателство е на второ място. На първо е самото отнемане на живот. За него е безсмислено да изнасилва някого, ако впоследствие няма да го убива. Докато за нашия човек от първостепенно значение е изнасилването. В случаите, когато умъртвява жертвата, вероятно го прави от практически съображения, както посочи Уодкинс. Например защото съществува опасност потърпевшата да го разобличи. — Ендрю направи пауза. — Или е видяла лицето му, или го познава.

И той отпусна ръце пред себе си.

Вентилаторът скрибуцаше в ъгъла, но в помещението ставаше все по-задушно.

— Статистиката е полезно нещо, но не бива да се оставяме да ни тласка в погрешни посоки — отбеляза Хари. — Или, ако перифразирам една известна поговорка: заплеснал се по гората, човек често не забелязва отделните дървета.

Уодкинс извади кърпа и започна да си попива потта по челото.

— Лично аз нищичко не схванах — призна той.

— Не бива под въздействието на отчетената обща тенденция да пренебрегваме вероятността убийството на Ингер Холтер да е единичен случай. Нали и по време на чумната епидемия хора са умирали от пневмония? Да приемем хипотетично, че Еванс Уайт не е сериен убиец. Наличието на маниак, който изтребва блондинки из Австралия, не доказва, че Еванс Уайт не е отнел живота на Ингер Холтер.

— Изразяваш се малко заплетено, но схващаме идеята ти, Хоули — увери го Уодкинс и обобщи: — Добре, банда. Издирваме изнасилвач и предполагаем — повтарям, предполагаем — убиец. Маккормак ще реши дали съставът на следствената група да се увеличи. Дотогава засега ангажираните ще работим с наличните факти. Нещо ново, Кенсингтън?

— Понеже Хоули пропусна сутрешната оперативка, ще повторя: попитах Робъртсън, хазяина на Ингер Холтер, дали името Еванс Уайт му говори нещо. Явно мъглата междувременно се е поразсеяла, защото се оказа, че го е чувал. Следобед отиваме при него. Обади се и нашият добър приятел, шерифът на Нимбин. Въпросната Анджелин Хъчисън потвърдила, че е била при Еванс Уайт през двете денонощия, предшестващи откриването на трупа на Ингер Холтер.

Хари изруга.

Уодкинс плесна с ръце.

— Е, на работа, момчета. Да заковем копелето.

Изрече последното с доза съмнение.

На Хари му бе попадала информация, че краткосрочната памет на кучетата се равнява средно на три секунди, но при многократни повторения се удължава значително. Прословутият „синдром на кучето на Павлов“ водел началото си от експерименти на руския физиолог Иван Павлов, чрез които изучавал така наречените условни рефлекси на нервната система. През известен период от време, преди да нахрани кучето, предмет на опитите му, той включвал звънец. Един ден звънецът прозвучал, но храната се забавила. Въпреки това панкреасът и стомахът на кучето отделяли храносмилателен сок. Едва ли звучи кой знае колко изненадващо, но за този експеримент присъдили Нобеловата награда по физиология и медицина на Павлов, защото неговите опити доказват, че многократните повторения усъвършенстват паметта на живите организми.

Затова когато Ендрю за втори път в рамките на броени дни запрати с прецизен шут тасманийския дявол на Робъртсън в плета, с Хари имаха основания да считат, че този ритник ще се запечата по-дълготрайно в паметта на кучето. Следващия път, когато звярът на Робъртсън чуе чужди стъпки пред портата, вместо да освирепее, ще почувства болка в ребрата.

Робъртсън ги покани в кухнята и им предложи бира. Ендрю прие, но Хари помоли за чаша минерална вода. И понеже домакинът не разполагаше с такава напитка, Хари посегна да се утеши с цигара.

— По-добре недейте — спря го Робъртсън, когато Хари извади кутията. — В тази сграда пушенето е забранено. Цигарите разболяват — аргументира се той и наля в чашата си половината съдържание на бутилката.

— Значи водите здравословен начин на живот?

— Да — потвърди Робъртсън и пропусна покрай ушите си подигравателната нотка в гласа на Хари. — В този дом не употребяваме тютюн и не консумираме месо и риба. Дишаме чист въздух и се храним с онова, което ни предоставя земята.