Ю Несбьо - Прилепът

За случилото се впоследствие Хари знаеше само от чужди разкази. Близо до квартал „Виндерн“ автомобил излязъл от една бензиностанция. Шофирал младеж, току-що взел книжка. Отбил се в бензиностанцията да купи цигари за баща си. Патрулката повлякла автомобила през загражденията пред железопътните релси, отнесла навеса над спирка, където само допреди две минути чакали петима-шестима души, и се спряла в платформата от другата страна на жп линиите. Колегата на Хари изхвърчал през прозореца. Открили го на двайсетина метра по-надолу. Ударил се челно в ограден стълб с такава сила, че стълбът се огънал. За да установят самоличността му, се наложило да му вземат пръстови отпечатъци. Младежът в другия автомобил останал парализиран от врата надолу.

— Отидох му на свиждане в място, наречено Сюнос — продължи Хари. — Продължава да мечтае един ден отново да шофира. Мен са ме открили в колата със счупен череп и масирани вътрешни кръвоизливи. Няколко седмици съм бил на командно дишане.

По онова време майка му и сестра му идваха всеки ден. Сядаха от двете страни на болничното легло и го държаха за ръце. Баща му се отбиваше надвечер, след определеното за посещение време. Поради тежкото комоцио Хари получи зрителни смущения и лекарите му забраниха да чете и да гледа телевизия. Затова баща му четеше на глас. Седеше съвсем близо до него и му шепнеше в ухото, та Хари да не се напряга. Носеше книги от любимите си норвежки писатели: Сигюр Хул и Шартан Фльогста.

— Бях убил човек и съсипал живота на друг и въпреки това се намирах в кувьоз от любов и загриженост. След като от интензивното ме преместиха в обикновена стая, най-напред склоних брата на пациента на съседното легло да ми купи бутилка джин.

Хари млъкна. Биргита дишаше равномерно и спокойно.

— Шокирана ли си?

— Досетих се за проблемите ти още при първата ни среща. Баща ми страдаше от алкохолизъм.

Хари не знаеше какво да каже.

— А после как се развиха нещата? — поиска да разбере тя.

— Останалото… е тясно свързано с полицейската система в Норвегия. По-добре да не ти разказвам.

— В момента сме на хиляди километри от Норвегия.

Хари я притисна в обятията си.

— Днес чу достатъчно. В следващия епизод очаквай продължение. Време е да тръгвам. Може ли довечера да се отбия в „Ди Олбъри“ и да ти преча?

Биргита се усмихна печално и Хари разбра, че е хлътнал по-дълбоко, отколкото е разумно.

— Закъсняваш — отбеляза Уодкинс и шляпна тесте копия върху бюрото на Хари.

— Още не съм свикнал с часовата разлика. Какво ново?

— Нося ти нещичко за четене. Йонг Сю изрови стари случаи на изнасилвания. В момента с Кенсингтън ги преглеждат.

Хари имаше нужда да се поосвежи с чаша кафе, преди да пристъпи към работа, и се качи в столовата. Там завари Маккормак — в отлично разположение на духа. Седнаха до една маса, всеки със своето кафе flat white — австралийска версия на популярните по света кафе лате или капучино, в която обаче еспресото преобладава като вкус.

— Обадиха се от кабинета на министъра на правосъдието. Получил запитване от своя норвежки колега. Току-що говорих с Уодкинс и разбрах, че един човек вече е попаднал в полезрението ви.

— Еванс Уайт. Твърди, че има алиби за дните около убийството. Възложихме на колегите от Нимбин да привикат жената, която по думите му била с него, за да проверим дали алибито ще издържи. Уайт е предупреден да не напуска града без разрешението на властите.

Маккормак изсумтя.

— Ти видя Уайт очи в очи, Хоули. Той ли е?

Хари заби поглед в кафето. Белите млечни ивици се виеха на спирали и образуваха звездна мъглявина.

— Ще позволите ли да направя една аналогия, сър? Знаете ли, че Млечния път представлява спирална галактика с над сто хиляди милиона звезди? За хиляда години със скоростта на светлината можеш да пресечеш едва половината от някой от спиралните ръкави, и то диагонално. Какво да говорим, ако тръгнеш по дължина или решиш да прекосиш целия Млечен път…

— Толкова рано сутринта ми идваш твърде философски настроен, Хоули. Какво се опитваш да кажеш?

— Че човешката природа е неизбродна, тъмна гора и никому не е отредено да я опознае изцяло в рамките на кратък човешки живот. Конкретно на въпроса ви дали Еванс Уайт е нашият човек — и представа си нямам, сър.

Маккормак придоби угрижен вид.

— Все едно слушам Кенсингтън. Дали не сбърках, като ви събрах в екип, Хоули? В главата на този човек се въртят всякакви щуротии.