Ю Несбьо - Прилепът

— А защо ние да не му позвъним? — предложи Либи.

— Ами точно така! — възкликна Уодкинс и по бузите му избиха трескави червени петна. — Гениална идея! Ще му звъним през петнайсет минути и ще се представяме като „Точно време“ или някой друг телефонен досадник! И какво ще му съобщим? Че говоренето по телефона май не е много разумно?

— Не е необходимо да говори — възрази Йонг.

— А как…

— Достатъчно е апаратът му да е включен — обясни Хари. — Тууомба явно не знае тази подробност, но докато телефонът му работи, той автоматично изпраща сигнал на всеки половин час — своеобразен знак, че е жив. Този сигнал се регистрира в базовите станции по същия начин, по който се регистрират и разговорите.

— Значи…?

— Ще се свържем с операторите от телекома, ще си направим кафе, ще седнем и ще се молим планът ни да успее.

— Сигналът от телефона му е засечен в трета и четвърта базова станция — съобщи метален глас от високоговорителя.

Йонг посочи картата на Сидни, разпъната на стената. Номерирани кръгове обозначаваха зоните на обхват на съответните станции.

— „Пирмонт“, „Глийб“ и част от „Балмейн“.

— По дяволите! — изруга Уодкинс. — Прекалено широк периметър. Колко е часът? Опитвал ли е да звъни в дома си?

— Шест — отвърна Либи. — За последния час е набирал домашния си номер два пъти.

— Значи скоро ще се досети, че нещо се мъти — Маккормак се изправи.

— Но още не знае — прошепна Хари. Бе прекарал последните два часа мълчаливо върху стол, опрян на стената в дъното на залата.

— Нещо ново за времето? — попита Уодкинс.

— Ще се влошава. През нощта ще задуха ураганен вятър.

Минутите отлитаха. Йонг излезе да донесе кафе.

— Ало? — обади се глас от високоговорителя.

— Да? — скочи Уодкинс.

— Абонатът току-що набра номер. Засякохме го в трета, четвърта и седма наземна станция.

— Чакайте! — Уодкинс погледна картата. — Част от „Пирмонт“ и „Дарлинг Харбър“, нали?

— Точно така.

— По дяволите! Да бяха го засекли и девета и десета, щяхме да го пипнем!

— Ако не се движи — обърна му внимание Маккормак. — Къде е звънил?

— В централата ни — отвърна металният глас. — Попита защо домашният му номер не работи.

— По дяволите! — Уодкинс пламна. — Ще се измъкне! Да обявим незабавна тревога! Да вдигнем всички екипи на крак!

— Я млък! — прогърмя Хари. Залата се смълча. — Извинете ме за грубостта, сър, но предлагам да изчакаме следващия постъпил в станциите сигнал, вместо да предприемаме нещо прибързано.

Уодкинс погледна Хари с широко отворени очи.

— Хоули е прав — потвърди Маккормак. — Сядай, Уодкинс. След час телефонната блокада в района ще бъде вдигната. Следователно можем да се надяваме на още един или най-много на два сигнала от телефона на Тууомба, преди той да се усети, че само неговият стационарен номер е прекъснат. „Пирмонт“ и „Дарлинг Харбър“ не са голяма територия, но говорим за най-гъсто населените централни зони вечерно време. Ако изпратим там полицейска хайка, ще настъпи хаос и Тууомба ще използва суматохата, за да се измъкне. Затова ще изчакаме.

В седем без двайсет по високоговорителя постъпи поредното съобщение:

— Сигналът е приет в трета, четвърта и седма базова станция.

Уодкинс изпъшка.

— Благодаря — Хари изключи микрофона. — Районът е същият, следователно е спрял да се движи. Къде може да е?

Всички се скупчиха над картата.

— Вероятно тренира — предположи Либи.

— Добро попадение! В района има ли боксова зала? Някой знае ли къде тренира Тууомба?

— Ще проверя, сър — отзова се Йонг и излезе.

— Други идеи?

— Районът е пълен с туристически атракции, които работят до късно — напомни Либи. — Да не се разхожда из Китайската градина на приятелството?

— В това време сигурно е предпочел да е на закрито — възрази Маккормак.

— Свързах се с треньора му — върна се Йонг. — Понеже се дърпаше да ми даде информация, казах, че се обаждам от полицията. Тренировъчната зала се намира в „Бондай Джънкшън“.

— Чудничко! — възкликна Уодкинс. — И колко време според теб ще мине, преди треньорът да набере Тууомба и да го попита защо полицията го търси?

— Няма време за губене. Ще се обадя на Тууомба — реши Хари.

— И ще го попиташ къде е? — иронично подхвърли Уодкинс.

— Ще импровизирам — Хари вдигна слушалката. — Либи, провери дали разговорът се записва. Никой да не е гъкнал!