Ю Несбьо - Прилепът

Всички замръзнаха. Либи хвърли поглед на стария магнетофон и вдигна утвърдително палец. Хари преглътна. Безчувствените му пръсти натискаха копчетата. След три сигнала Тууомба вдигна:

— Ало?

Гласът… Хари притаи дъх и притисна слушалката към ухото си. На заден план се чуваха гласове на хора.

— Кой е? — прошепна Тууомба.

Звук, последван от весели детски викове. Тууомба се засмя плътно, спокойно.

— Ти ли си, Хари? Какво съвпадение! Точно си мислех за теб. Не мога да се свържа с телефона ми у дома и се питах дали нямаш пръст в тази работа. Надявам се да нямаш.

Хари долавяше различни звуци, но се затрудняваше да ги идентифицира.

— Мълчанието ти ме притеснява, Хари. И то много. Не знам какво целиш, но навярно е разумно да си изключа мобилния. Да не се опитваш да ме намериш?

Този звук…

— По дяволите! — изруга Хари. — Затвори.

И се тръшна на стола.

— Позна ме. Как, за бога, се сети, че съм аз?

— Върни записа — нареди Маккормак. — И извикай Маргес.

Йонг изтича да изпълни заповедта. Пуснаха повторение на записа.

Хари усети как космите на тила му настръхват, когато гласът на Тууомба се разнесе от тонколоните.

— Въпросното място е оживено — отсъди Уодкинс. — Какъв беше този трясък? Чуйте! Деца! Да не е в лунапарк?

— Върни го пак — поиска Маккормак.

— Кой е? — повтори Тууомба. Чу се силен шум, последван от детски възгласи.

— Какво е… — подхвана Уодкинс.

— Плясък на вода — обади се някой от вратата.

Обърнаха се. Там стоеше малка кафява глава с черни къдрици, мустак и миниатюрни очила с дебели стъкла. Тази главица бе кацнала върху огромно туловище, сякаш надуто с компресор. Заплашваше да се пръсне всеки момент.

— Хесус Маргес — най-услужливите уши в бранша — представи го Маккормак. — При това дори не е сляп.

— Но и това ще стане — промърмори Маргес и си нагласи очилата. — Я дайте да чуя.

Либи върна записа още веднъж. Маргес го прослуша със затворени очи.

— В закрито помещение е. Тухлени стени. Нищо не притъпява звука, няма килими, нито завеси. Има хора, млади хора от двата пола, най-вероятно семейства с малки деца.

— Как правиш толкова изводи от такъв неясен шум? — скептично попита Уодкинс.

Маргес въздъхна. Явно не за пръв път се сблъскваше с недоверие.

— Имате ли представа какъв невероятен инструмент представлява ухото? Умее да прави разлика между повече от милион звукови вълни. Един милион! А понякога един звук представлява наслагване на трептения с десетки честоти и амплитуди. Това прави минимум десет милиона вариации. За сравнение: стандартните езикови речници съдържат само около сто хиляди думи. Природата го е измислила. Останалото се постига с усилени упражнения.

— Какъв е този звук, който непрекъснато се чува на заден план? — попита Хари.

— Онзи в диапазона между 100 и 120 херца? Трудно е да се определи. В студиото можем да го изолираме от другите шумове, но ще отнеме време.

— С каквото не разполагаме — уточни Маккормак.

— Но как Тууомба позна Хари, при положение че Хари дори не гъкна? — недоумяваше Либи. — По интуиция ли?

Маргес си сне очилата и започна разсеяно да ги чисти.

— Онова, което ние наричаме интуиция, приятелю, винаги се захранва от зрителните впечатления. Когато обаче постъпилите впечатления са твърде бегли и летливи, ние ги усещаме като смътно възприятие, като допир на перце до носа ни, докато спим, и се затрудняваме да назовем какви асоциации активира мозъкът ни. Затова ги наричаме интуиция. Как точно… дишаше, Хари?

— Изобщо не дишах — отвърна той.

— Преди звънил ли си му оттук? Дали не е разпознал акустиката? Или е доловил странични шумове? Човекът по принцип притежава феноменална памет за звуци — много по-услужлива, отколкото той предполага.

— Да, веднъж му се обадих оттук — Хари се вторачи в стария вентилатор. — Ама разбира се! Как не се сетих по-рано!

— Хм… — промърмори Хесус Маргес. — Много интересна личност преследвате. Каква е наградата за главата му?

— Бил съм там — изрече Хари с широко отворени очи, все така приковани във вентилатора. — Ами да. Затова звуците на заден план са ми познати. Бил съм там. Това бълбукане… е от Аквариума!

— Хм… — Маргес огледа резултата от усилията си. — Звучи логично. И аз съм бил там. Такива плясъци може да произведе опашката на едър соленоводен крокодил.

Когато вдигна глава, експертът по тълкуването на записи беше останал сам в залата.

Стрелките показваха седем часа.