Ю Несбьо - Прилепът

Ако бурята не бе поопразнила улиците от хора и автомобили, навярно щяха да изложат на опасност живота на цивилни граждани в късата отсечка от полицейското управление до „Дарлинг Харбър“. Либи показа завидни шофьорски умения и благодарение на него и на въртящия се син буркан на патрулната заблуден пешеходец в последния момент отскочи встрани, а два насрещни автомобила отбиха. От задната седалка Уодкинс ругаеше безспир, а отпред Маккормак се обади в Аквариума да предупреди за предстоящата полицейска акция.

Спряха на паркинга отпред. Знамената в „Дарлинг Харбър“ се развяваха, а вълните се разбиваха и хвърляха пръски отвъд вълнолома. На мястото вече бяха пристигнали няколко полицейски автомобила и униформени служители бяха завардили изходите.

Маккормак даде последните си разпореждания.

— Йонг, всички наши хора да носят у себе си снимка на Тууомба. Уодкинс, ти идваш с мен в контролната зала. Там следят на монитори положението в целия аквариум. Либи и Хари, тръгвайте да го търсите. Аквариумът затваря след броени минути. Ето ви радиостанциите, сложете си слушалките в ушите, защипете микрофоните за реверите и проверете дали връзката работи. Ще ви напътстваме от контролната зала, ясно?

Хари слезе от колата. Силен порив на вятъра го подхвана и едва не го събори. Групата се втурна на бегом към навеса.

— За щастие не е задръстено както обикновено — установи Маккормак, задъхан от краткия спринт. — Сигурно заради времето. Ако негодникът е тук, ще го пипнем.

Посрещна ги началникът на охраната. Маккормак и Уодкинс тръгнаха с него към контролната зала. Хари и Либи провериха изправността на портативните станции, подминаха билетните каси и се смесиха с посетителите из коридора.

Хари попипа пистолета в раменния кобур. Сега, с включено осветление и оживен от посетители, аквариумът изглеждаше съвсем различно. Сякаш с Биргита бяха идвали тук преди цяла вечност, сякаш се бе случило в друго летоброене.

Той се опита да прогони мислите си за нея.

— В контролната зала сме — съобщи Маккормак със спокоен и вдъхващ сигурност глас. — В момента следим мониторите. С двама полицаи Йонг ще претърси тоалетните и кафенето. Виждаме ви. Продължавайте навътре.

Коридорите бяха проектирани така, че посетителите описваха кръг и накрая пак стигаха до отправната си точка. Хари и Либи тръгнаха в обратна посока, срещу хората, които излизат от аквариума, за да ги виждат в лице. Сърцето на Хари блъскаше лудо в гърдите. Устата му пресъхна, дланите му се изпотиха. Наоколо жужаха разговори на чужди езици и Хари имаше чувството, че плува във водовъртеж от представители на различни националности с различен цвят на кожата и облекло. Прекосиха подземния тунел, където двамата с Биргита пренощуваха. Сега там гъмжеше от деца. Залепили носове о стъклото, малчуганите наблюдаваха как животът в подводния свят продължава невъзмутимия си ход.

— От това място ме побиват тръпки — прошепна Либи. Вървеше с ръка, пъхната в якето.

— Само обещай да не откриваш огън — поиска Хари. — Нямам желание Джаксън Бей и дузина бели акули да се изсипят в скута ми.

— Бъди спокоен.

Стигнаха до другия край на аквариума. Там почти нямаше хора. Хари изруга.

— В седем преустановиха продажбата на билети. Сега чакат всички посетители да напуснат аквариума — поясни Либи.

— Момчета, птичето май е хвръкнало — обади се Маккормак по радиостанцията. — Елате в командната зала.

— Изчакай ме тук — заръча Хари на Либи.

Пред билетните каси стоеше познато лице в служебна униформа.

— Здрасти, Бен, помниш ли ме? Дойдох тук заедно с Биргита.

Охранителят се обърна и погледна припрения рус мъж.

— Да, разбира се. Хари, нали? Значи пак идваш, а? Повечето ни гости повтарят. Как е Биргита?

Хари преглътна.

— Виж, Бен, аз съм полицай. Както вероятно си разбрал, преследваме крайно опасен тип. Не можем да го открием, но нещо ми подсказва, че е още в сградата. Никой не познава това място по-добре от теб. Кажи ми: къде може да се е скрил?

Дълбоки бръчки набраздиха замисленото лице на Бен.

— Сещаш ли се къде живее Матилда, соленоводният крокодил?

— Да.

— Между малкия хитряга, когото наричаме Фидлър Рей, и голямата морска костенурка. Впрочем нея я преместихме, защото предстои да изградим басейн, където да държим два малки сладководни кроко…

— Сещам се за мястото. Побързай, Бен.

— Ако си пъргав и не те е шубе, прескочи плексигласа в ъгъла.

— При крокодила?