Ю Несбьо - Прилепът

— Общо взето той дреме непрекъснато. От ъгъла има пет-шест крачки до вратата, която използваме, когато мием и храним Матилда. Но не бива да се мотаеш много-много, защото солтитата са учудващо пъргави и докато се усетиш, ще те затисне с двата си тона. Веднъж…

— Благодаря, Бен — Хари хукна, а хората се заотдръпваха да му направят път. Вдигна ревера и докладва в микрофона: — Маккормак, тук Хоули. Ще проверя зад клетката на крокодила.

Хвана Либи под мишница и го повлече със себе си.

— Последна възможност.

Очите на Либи се ококориха, когато Хари спря пред клетката на крокодила и се засили.

— След мен! — нареди той, скочи върху плексигласовата преграда и се преметна през нея.

Щом се приземи от отсрещната страна, водата в басейна закипя. Надигна се бяла пяна. Докато прекрачваше към вратата, Хари видя зелен болид от „Формула едно“ да се задава с бясна скорост към него, ниско над пода. Малките крака се въртяха като бъркалки на миксер. Хари се оттласна от пясъка. В далечината се чуваха писъци. С крайчеца на окото си зърна, че предният капак на болида е широко отворен. Хари се приземи успешно, измина на бегом последните метри до вратата и стисна дръжката. За частица от секундата му мина през ума, че е възможно да е заключена, но за щастие не беше. Светкавично се провря през нея. В съзнанието му проблесна сцена от „Джурасик парк“ и той грижливо затвори след себе си — сигурността преди всичко.

Извади пистолета. Във влажното помещение се носеше миризма на почистващи препарати и изгнила риба.

— Хари! — извика Маккормак по радиото. — Първо, има по-лесен достъп дотам, където се намираш в момента. Защо ти трябваше да минаваш през хранилката на звяра! Второ, кротувай, докато Либи заобиколи и дойде при теб.

— Не чу… м, сър… л… ша в… зка — Хари одраска микрофона с нокът. — Прод… ам сам.

Отвори вратата в другия край на помещението и се озова в цилиндрична кула с вита стълба в средата. Предположи, че стълбите надолу водят в подземните тунели, и реши да тръгне нагоре. На следващата площадка имаше врата. Вдигна глава към горните етажи, но други врати не се виждаха.

Завъртя топката и бутна внимателно вратата с лявата си ръка, а с дясната насочи пистолета напред. Вътре цареше непрогледен мрак. Носеше се нетърпима смрад на развалена риба.

Напипа ключ за осветление на стената и го натисна с лявата си ръка, но светлина не се появи. Пусна вратата и направи две предпазливи стъпки напред. Нещо изхрущя под подметките му. Хари се досещаше какво е и беззвучно се върна до вратата. Някой беше строшил крушката на тавана. Притаи дъх и се ослуша. Дали имаше някого в помещението? Бръмчеше вентилатор.

Хари се измъкна на пръсти на стълбищната площадка.

— Маккормак — прошепна той в микрофона. — Май е вътре. Направете ми услуга и наберете номера му.

— Къде си, Хоули?

— Незабавно, сър! Моля ви.

— Хари, не го превръщай в лична вендета…

— Днес е горещо, сър. Ще ми помогнете ли, или не?

Хари чу тежкото дишане на Маккормак в слушалката.

— Добре. В момента го набирам.

Хари бутна вратата със стъпало и застана разкрачен на прага, стиснал пистолета с две ръце. Зачака сигнала за звънене. Времето му се струваше като увиснала капка, която така и не се отронва. Изминаха навярно две секунди. Нито звук.

„Не е тук“ — помисли си Хари.

Три неща се случиха едновременно.

— Изключил си е… — подхвана Маккормак.

Хари съобрази, че като стои така на прага, е много лесна мишена.

Внезапно светът се взриви в дъжд от звезди и червени петна пред очите му.

Хари помнеше откъслеци от лекциите по бокс, които Ендрю му изнесе, докато пътуваха към Нимбин. Например: кроше, изпълнено от професионален боксьор, може без проблем да просне в безсъзнание човек без същата закалка. Движейки таза си, боксьорът използва силата на цялата горна половина от тялото си и придава на удара такава мощ, че мозъкът на противника му мигновено колабира. А ъперкът, попаднал точно в брадичката, те вдига от пода и те запраща право в страната на сънищата. Със стопроцентова гаранция. Перфектен десен прав от боксьор десняк също не ти оставя големи шансове да се задържиш изправен. И най-важното: не видиш ли летящия към теб удар, тялото ти не може да реагира и да се отмести. Дори и съвсем дребно движение с глава би смекчило значително пораженията. Това обяснява защо боксьори, претърпели нокаут, много рядко виждат решителния удар.

Единственото обяснение Хари да не изгуби съзнание навярно се криеше във факта, че мъжът замахна от лявата му страна. Понеже Хари стоеше на прага, онзи нямаше как да го удари в слепоочието — нещо фатално за изхода на двубоя според Ендрю. Понеже Хари държеше пистолет, насочен напред, мъжът бе лишен от възможността да му нанесе ефективно кроше или ъперкът. Десният прав също отпадна — така мъжът би се изправил пред оръжието. Оставаше му един-едничък изход — ляв прав — пренебрежително наречен от Ендрю „женски удар, годен само да раздразни или най-много да зашемети противника; безполезен при улични схватки“. Независимо от безпощадната присъда на Ендрю, този ляв прав запрати Хари към витата стълба, кръстът му се удари в парапета и той едва не се строполи.