Ю Несбьо - Прилепът

— Проверка! — кресна Джоузеф в ухото му.

— Готов! — извика Хари и погледна пилота, който даде знак с вдигнат палец. — Скачаме!

Джоузеф носеше каска, очила и широка бяла усмивка върху черното си лице.

— Хоризонт! Горе! Долу! Напред!

И Хари се озова във въздуха. Имаше чувството, че струята го тласна назад, докато самолетът спокойно продължи да лети напред. С крайчеца на окото си видя как машината се завъртя и чак после осъзна, че всъщност той се върти. Погледна към хоризонта, където земята описваше свод, а небето ставаше все по-синьо и се сливаше с лазурния Тих океан, прекосен преди векове от капитан Кук.

Джоузеф го разтърси и Хари се постара да заеме правилна поза за свободно падане. Провери висотомера. Девет хиляди стъпки. Божичко, разполагаха с дял океан от време! Завъртя се половин оборот, разперил ръце встрани. Същински Супермен!

Пред него, на запад, се издигаха Блу Маунтинс — Сините планини, наречени така заради синкавите изпарения, които евкалиптовите дървета отделят. Виждаха се отдалече. Знаеше го от Джоузеф. Той му разправи и друго: зад планините се намирали онези райони, които дедите му, номадите, наричали свой дом. Необятни, сухи равнини — или the outback — съставлявали най-големият дял от площта на този могъщ континент. В тази безмилостна пещ, където шансовете за оцеляване на какъвто и да е жив организъм изглеждат нищожни, предците на Джоузеф живели спокойно в продължение на хиляди години до нашествието на белите.

Хари погледна надолу. Пред очите му се откриваше безметежна, безлюдна панорама на една спокойна и приветлива планета. Висотомерът отчете седем хиляди стъпки. Джоузеф се откопча от Хари, както се бяха разбрали. Това представляваше сериозно нарушение на правилника, но скачайки нерегламентирано от този служебен самолет, те вече бяха престъпили доста инструкции. Хари видя как Джоузеф долепи ръце до тялото си, за да набере хоризонтална скорост, после полетя стремглаво надолу и се изгуби за секунди.

И Хари остана сам. Човек винаги е сам. Просто това се усеща най-силно, когато падаш свободно от шест хиляди стъпки.

През едно сиво понеделнишко утро Кристин бе направила своя избор в хотелска стая. Навярно се бе събудила, изтощена от новия ден, преди още да е започнал, бе погледнала през прозореца и бе решила, че не издържа повече. Хари можеше само да гадае какво точно ѝ е минало през ума. Човешката душа е дълбока, тъмна гора и решенията се вземат самостоятелно.

Пет хиляди стъпки.

Дали бе направила най-правилния избор? Празното флаконче, в което не бе останала нито една таблетка, показваше, че не се е колебала. Все един ден трябва да приключи. Все един ден краят неминуемо настъпва. Потребността да напуснеш този свят с финес свидетелства, разбира се, за суета — слабост, патент на малцина.

Четири хиляди и петстотин стъпки.

Повечето хора искат да живеят. Съвсем простичко и безпроблемно. Е, не съвсем простичко. Да опитат от всичко, което в момента се намираше под краката му. Четири хиляди стъпки под него. Хари посегна към джобчето на корема си и дръпна изтеглящото парашутче с категорично движение.

— Хиляда и едно, хиляда и две… — започна да брои той 28 28 Броейки по този начин, парашутистите отчитат секундите, за да не избързат под влияние на адреналина. — Б.пр. .

$orig_author=Jo Nesbø

$orig_lang=nb

$orig_series=Harry Hole

$series=Хари Хуле

$sernr=1

$orig_title=Flaggermusmannen

$year=1997

$translator=Ева Кънева

$trans_year=2016

$pub_series=Криминале

$pub_year=2016

$type=роман

$category=криминална проза

$isbn=119-991-100-000-7

Сканиране, разпознаване и корекция: filthy, 2015 г.

Издание:

Ю Несбьо

Прилепът

Норвежка, I издание

Превела от норвежки: Ева Кънева

Редактор: Цвета Германова

Коректор: Йоана Ванчева

Оформление на корицата: Живко Петров

Предпечат: Любомир Делев

формат 16/56/84 Печ. коли: 24,5

ИК„ЕМАС“

Jo Nesbø

Flaggermusmannen

© Jo Nesbø, Oslo 1997

Published by Agreement with Salomonsson Agency

ISBN 119-991-100-000-7

„Hole“ („Хуле“ на норвежки) на английски означава „дупка“ и се произнася „хоул“, a „holy“ (Хоули) значи „свят, свещен“. — Б.пр.

I will survive (англ.). — Ще оцелея. — Б.пр.

„Да направим някоя добрина!“ — цитат от култовия филм „Недосегаемите“ на режисьора Брайън де Палма с участието на Робърт де Ниро, Кевин Костнър и Шон Конъри. — Б.пр.

Да отидем да хапнем за обяд. — Б.пр.