Ю Несбьо - Прилепът

Хари се засмя.

— Божичко, как се мразех тогава!

— Дълбоко шокирана съм — промърмори Биргита и го погали ласкаво по косата.

— Един приятел покани цялата компания в старата къща на баба си и дядо си точно през уикенд, когато бандата на Терие беше на участие. Пихме домашно вино и двамата с Кристин останахме да си бъбрим на дивана до късно през нощта. По едно време решихме да разгледаме голямата къща и се качихме на тавана. Натъкнахме се на заключена врата. Кристин забеляза ключ, закачен на кука, и я отключи. Легнахме един върху друг върху застланото възкъсо легло с балдахин. В гънките на чаршафите се беше събрал черен прах и аз се стреснах, като открих, че това са умрели мухи. Трябваше да имаше хиляди. Гледах лицето ѝ до моето, обрамчено от мъртви насекоми върху бялата възглавница, окъпано в синьо-бяла светлина от луната, която надничаше през прозореца обла и едра и придаваше прозрачен вид на кожата ѝ.

— Бау! — извика Биргита и го възседна. Хари я гледа продължително.

— Говорихме за какво ли не. Лежахме неподвижно и слушахме тишината. През нощта по улицата отвън минаваха автомобили, сиянието от фаровете им шареше по тавана и из стаята пробягваха причудливи сенки. Два дни по-късно Кристин скъса с Терие.

Хари легна настрани с гръб към Биргита. Тя се сгуши в него.

— А после какво стана, Казанова?

— С Кристин започнахме да се срещаме тайно. Докато накрая не стана невъзможно да се крием повече.

— Как го прие Терие?

— Понякога хората реагират като по учебник. Така направи и той: постави на приятелите ни ултиматум: или той, или аз. И целият електорат преля на страната на момчето с бисерните зъби.

— Сигурно ти е станало много кофти. Чувстваше ли се самотен?

— Не знам кое беше по-лошото и на кого съчувствах повече: на Терие или на себе си.

— Двамата с Кристин поне сте били заедно.

— Да, но част от магията изчезна.

— В смисъл?

— Бях се обвързал с момиче, зарязало гаджето си заради най-добрия му приятел.

— А за нея ти си бил момчето, което без никакви морални скрупули е предало доверието на най-добрия си приятел, за да постигне целта си.

— Именно. Това никога нямаше да се промени. Щеше да тлее под повърхността и да подклажда неизречено, взаимно презрение. Приличахме на съзаклятници в позорно убийство.

— Просто е трябвало да се задоволиш с връзка, в която не всичко е идеално. Добре дошъл в реалността!

— Не ме разбирай погрешно. Смятам, че общите ни грехове ни сплотиха в много отношения. И че известно време наистина се обичахме. Някои дни бяха… съвършени. Като водни капки. Като картина.

— Много ми харесва как се изразяваш, Хари — засмя се Биргита. — Очите ти блестят, когато говориш така. Сякаш пак се пренасяш в миналото. Домъчнява ли ти понякога?

— За Кристин ли? — Хари се замисли. — Случва се да ме налегне носталгия за времето, когато бяхме заедно, но за Кристин? Хората се променят. Вероятно тя вече не е някогашната Кристин, за която понякога тъгувам. По дяволите, и аз не съм същият. След като си преживял нещо, няма как да възкресиш чувството, когато си го изпитал за първи път. Тъжно е, но такъв е животът.

— Като например да се влюбиш за пръв път?

— Да — Хари я погали по бузата и си пое дъх: — Налага се да те помоля за нещо, Биргита. За една услуга.

Дънеше оглушителна музика и Хари се принуди да се наведе към събеседника си, за да го чува. Теди се хвалеше с новото звездно попълнение Мелиса. Деветнайсетгодишната изкусителка подлудявала клиентите с изпълненията си — твърдение, както Хари се убеди, което не беше ни най-малко преувеличено.

— Славата е най-важна — каза Теди. — Рекламирай колкото си щеш, но в крайна сметка само едно нещо продава: славата.

А явно славата на Мелиса вече се бе разнесла, защото за пръв път от много време клубът беше почти пълен. След каубойския номер с ласото мъжете се качиха по столовете и дори женското малцинство аплодира чинно изпълнението.

— Виж. Причината за успеха не е, че номерът не е класически стриптийз номер, защото е точно това. Тук дузина момичета са изпълнявали същия танц, но публиката е оставала напълно равнодушна. Разковничето се крие в две неща: в невинността и във вживяването.

Опитът обаче бил научил Теди, че популярността на подобни хитови изпълнения е мимолетна. Отчасти защото публиката непрекъснато била жадна за нови и нови сензации, отчасти защото този бранш проявявал гадната наклонност да изяжда собствените си рожби.