Ю Несбьо - Прилепът

— Така ли сме правили? Но не може човек само да се забавлява, нали? Е, край на кефа.

— Инспектор Хоули, и на мен случилото се миналия път не ми харесва. Съжалявам. Макар че и ти имаше вина. Като те видях да идваш тази вечер, реших, че вече сме загърбили неприятния инцидент. С теб можем да се разберем като нормални хора. Говорим на един и същ език.

За секунда дискомузиката спря. Теди млъкна. Чу се сръбване, когато Хари изсмука през сламката последните капки на дъното на чашата.

Теди преглътна.

— Мелиса няма конкретни планове за тази вечер — Монгаби погледна умолително Хари.

— Благодаря, Монгаби, оценявам предложението ти. Точно в момента обаче времето ме притиска. Първо трябва да приключа с настоящата задача, а после ще се наложи да си тръгвам.

Извади от якето си полицейска палка с гумирана ръкохватка.

— Толкова бързам, че дори не знам дали ще успея да те пребия.

— Какво, по дяв…

Хари се изправи.

— Дано тази вечер Геоф и Иван да са дежурни. Моят приятел изгаря от нетърпение да ги види.

Теди се опита да стане от стола.

— Затвори си очите — предупреди Хари и замахна.

— Мхм?

— Ало, Еванс ли е на телефона?

— Може и той да е. Кой пита?

— Здрасти. Аз съм Биргита. Шведската приятелка на Ингер, нали се сещаш? В „Ди Олбъри“ сме се виждали два-три пъти. Имам дълга руса коса, леко червеникава. Сещаш ли се?

— Сещам се, разбира се. Биргита беше, нали? Как я караш? Кой ти даде този номер?

— Бивам. Кога съм по-добре, кога по-зле. Знаеш как е. Заради случилото се с Ингер малко съм се сдухала. Но това ти е ясно, какво да ти обяснявам. Ингер ми даде номера ти, ако се наложи да се свържем с нея в Нимбин.

— Аха.

— Еванс, ти разполагаш с нещо, от което имам нужда.

— Нима?

— Да. Стока.

— Ясно. Неприятно ми е да те разочаровам, но се съмнявам да имам онова, което търсиш. Виж… Биргита…

— Не разбираш! Трябва да се срещнем!

— По-спокойно. Стоката, която искаш, се намира у доста доставчици, а тази линия не е подсигурена и ти препоръчвам да внимаваш какво говориш. Съжалявам, но няма как да ти помогна.

— Трябва ми онова, дето започва с „м“, а не с „х“. Само у теб го има.

— Глупости.

— Е, намира се у още двама-трима, но им нямам доверие. Купувам за няколко души. Ще взема голямо количество и ще ти платя добре.

— В момента съм малко зает, Биргита. Ако обичаш, не ме търси повече.

— Чакай! Мога… знам разни работи. Знам по какво си падаш.

— В смисъл?

— Какво… те възбужда.

…

— Изслушай ме, Еванс.

,,,

…

— Извинявай, но трябваше да изгоня едни хора. Не млъкват! Кажи сега какво според теб ми харесва, Биргита.

— Не е за телефон, но… Блондинка съм и… и аз си падам по такива неща.

— Мили боже! Приятелки! Не спирате да ме удивявате. Честно казано, мислех си, че Ингер си трае за изпълненията ни.

— Кога ще се видим, Еванс? Спешно е.

— Вдругиден идвам в Сидни. Може да взема по-ранен самолет…

— Моля те!

— Хм…

— Кога можем да…

— Шшт, Биргита, мисля.

…

— Добре, слушай сега внимателно. Утре вечер в осем слез по Дарлингхърст Роуд. Спри до „Гладния Джак“ отляво. Търси черен „Холдън“ с тонирани стъкла. Ако не се появя до осем и половина, си тръгни. И се постарай да ти виждам косата.

— Последния път? А, сетих се. Съвсем неочаквано Кристин ми се обади през нощта. Беше подпийнала. Нахока ме за нещо, не си спомням за какво. Най-вероятно задето съм провалил живота ѝ. Имаше склонността да обвинява хората около себе си за провала на така прилежно начертаните ѝ планове.

— Така става с момиченцата, които като малки са се заседявали сами с куклите си — вметна Биргита.

— Сигурно. Но наистина съм забравил повода за обаждането ѝ. Самият аз също не бях съвсем трезвен.

Хари се надигна на лакти върху пясъка и плъзна поглед към морската шир. Вълните се извисяваха, гребените им побеляваха, а пяната увисваше за миг във въздуха. После се разливаше, блестяща като натрошено стъкло, върху скалите пред Бондай Бийч.

— След въпросния разговор се видяхме още веднъж. Отби се в болницата след злополуката. Отворих очи. Тя седеше до леглото ми, бледа, почти прозрачна. Първо си помислих, че сънувам. Стори ми се красива като при първата ни среща.

Биргита го ощипа по паласките.

— Какво? Прекалих ли?

— Не, продължавай — Тя легна по корем и се изкикоти.

— Ама че работа! От теб се очаква поне малко да изревнуваш, когато разказвам така за бивша тръпка. Не се ли досещаш, а? На теб обаче ти става все по-забавно, колкото по-подробно описвам романтичното си минало.