Ю Несбьо - Прилепът

Биргита присви очи зад слънчевите очила.

— Радвам се да чуя, че моят мачо-полицай всъщност има и емоционална страна. Макар този период явно отдавна да е отминал.

— Отминал? А това между нас какво е?

— Това между нас е зрял, удобен ваканционен романс с достатъчно дистанция, гарантираща, че чувствата няма да се възпламенят, и достатъчно секс, гарантиращ, че си струва изобщо да се захващаш.

Хари поклати глава.

— Не е вярно, Биргита, и ти го знаеш.

— Вярно е, и още как. Но аз не възразявам, Хари. Вече не ми пречи. Просто изживях кратко объркване. Довърши си разказа. Ако подробностите станат твърде пикантни, ще ти дам знак. Пък и ще ти го върна тъпкано, когато дойде моят ред да разправям за бившето си гадже.

Тя се заизвива върху горещия пясък с доволна физиономия.

— За бившите ми гаджета, исках да кажа.

Хари изтупа пясъка от белия ѝ гръб.

— Сигурна ли си, че няма да се изпържиш? Слънцето е твърде силно за толкова светла…

— Нали ти ме намаза с лосион, господин Хуле!

— Питам се дали слънцезащитният фактор е достатъчно висок. Добре, твоя си работа. Просто не искам да изгориш.

Хари огледа уязвимата ѝ бяла кожа. Помоли я за услуга и Биргита веднага се съгласи — без капка колебание.

— А сега се отпусни и разкажи какво стана по-нататък.

Вентилаторът се беше развалил.

— По дяволите, беше чисто нов! — ядосваше се Уодкинс, докато блъскаше устройството отзад, изключваше го и пак го включваше. Никакъв резултат. Вентилаторът се бе превърнал в нямо парче алуминий с повредена електроника.

— Зарежи, Лари — избоботи Маккормак. — Помоли Лаура да купи нов. Днес е решаващият ден и ни чакат по-важни задачи. Лари?

Раздразнен, Уодкинс остави вентилатора.

— Всичко е готово, сър. В района ще имаме три автомобила. Ще прикачим радиопредавател към госпожица Енквист, за да следим непрекъснато местоположението ѝ и микрофон, за да чуваме всичко и да преценяваме ситуацията. По план тя трябва да го доведе в апартамента си. Там ще ги очакваме аз, Хоули и Либи — съответно в коридора, в гардероба в спалнята и на балкона. Ако възникнат непредвидени обстоятелства в колата или потеглят в друга посока, трите служебни автомобила ще тръгнат след тях.

— Тактика?

Йонг си нагласи очилата.

— Нейната задача е да го накара да каже нещо за убийствата, сър. Ще го притисне с обяснението, че възнамерява да се обърне към полицията със сведенията за сексуалните му предпочитания, които има от Ингер. Понеже той ще се чувства сигурен, че госпожица Енквист няма как да се измъкне от апартамента, може да открехне завесата.

— Кога ще влезем?

— След като запишем самопризнание. Или — в по-лошия случай — щом се опита да ѝ посегне.

— Какъв е рискът?

— Не е безопасно, разбира се, но да удушиш човек не става толкова бързо. През цялото време ще се намираме само на броени метри от нея.

— Ами ако Уайт носи оръжие?

— Съдейки по повода за срещата им, това е твърде малко вероятно, сър — сви рамене Йонг.

Маккормак се бе изправил и бе подхванал обичайната си разходка из маломерната зала. На Хари началникът му приличаше на стария, затлъстял леопард, който помнеше от посещенията в зоологическата като малък. Клетката му беше толкова къса, че докато сновеше из нея, трябваше непрекъснато да се извива.

— Ами ако поиска да правят секс, преди да е казал каквото и да било по случая „Холтер“?

— Тя ще го отблъсне с обяснението, че е размислила; дошла е само да си купи морфин.

— И ще го пуснем да си върви?

— Няма да разплискваме водата, ако не сме сигурни, че можем да го заковем, сър.

Маккормак издаде напред долната си устна.

— Защо госпожица Енквист се съгласи да играе ролята на примамка?

Настъпи мълчание.

— Защото не харесва изнасилвачи и убийци — отвърна след продължителна пауза Хари. — Особено такива, които посягат на нейни познати.

— Други мотиви?

Този път мълчанието се проточи още по-дълго.

— Аз я помолих за съдействие — отвърна накрая Хари.

— Може ли да те прекъсна за малко, Йонг?

Китаецът вдигна усмихнат глава от екрана.

— Иска ли питане, приятелю!

Хари се свлече на близкия стол. Заетият Йонг тракаше трескаво по клавиатурата, следеше и излизащото на екрана, и Хари.

— Да си остане между нас: вече не вярвам във версията — призна Хари.

Йонг спря да натиска клавишите.

— Според мен Еванс Уайт ще се окаже погрешна следа.

— Защо? — объркано го изгледа Йонг.

— Малко се затруднявам да го обясня, но няколко факта не ми дават мира. В болницата Ендрю се опита да ми подскаже нещо. И не само тогава.