Ю Несбьо - Прилепът

Джим бълваше със скоростта на картечница. Хари и Биргита успяваха само да вмъкнат по някое изречение и Джим пак изземваше думата. Колкото по-бързо говореше, толкова по-бавно караше. Като стария касетофон на Хари, подарък от баща му. Колкото повече увеличаваше звука, толкова по-бавно се въртеше лентата.

— С Ендрю сме пътували с отбора на Джим Чийвър по турнета. Знаете ли, че той никога не си е чупил носа? Никой не успя да наруши целостта на носа му. Аборигените по рождение си имат сплеснати носове и повечето хора изобщо не допускат, но Ендрю си остана с непокътнат нос и непокътнато сърце. Е, доколкото непокътнато може да остане едно сърце, след като властите са те отвлекли още като новородено. А онзи скандал по време на австралийското първенство в Мелбърн беляза Ендрю завинаги. Сигурно сте чували за случая? Заради него Ендрю изгуби много, уви. — Скоростта падна под четирийсет километра в час. — Гаджето на шампиона Кембъл все се натискаше на Ендрю, но понеже цял живот е била ослепителна красавица, не беше свикнала да я отрязват. Ако не беше толкова горделива, нещата щяха да се развият по-различно. Почукала на вратата на хотелската му стая и той най-учтиво я отпратил. Тя не понесла отказа. Върнала се при гаджето си и му се оплакала, че Ендрю я бил опипвал. Обадиха се в стаята му и го повикаха да слезе в кухнята. Още се носят легенди за мелето, което се разразило там. След това животът на Ендрю тръгна надолу. Но на носа му не успяха да посегнат. Хе-хе-хе. Вие гаджета ли сте?

— Не съвсем — успя да отговори Хари.

— Приличате на гаджета — Джим ги огледа. — Вероятно не го осъзнавате, но въпреки че сте натъжени от неприятния повод, излъчвате онази страст. Поправете ме, ако греша, но навремето и ние с Клаудия изглеждахме така, когато бяхме прясно влюбени — тоест през първите двай-сет-трийсет години от връзката ни. Хе-хе-хе. Сега сме просто влюбени. Хе-хе-хе.

Клаудия погледна мъжа си с блеснали очи.

— С нея се запознахме на едно турне. Тя беше жена каучук. И до ден-днешен може да се сгъне като хартиен плик. Направо се чудя защо си взех това огромно возило. Хе-хе-хе. Ухажвах я всеки ден в продължение на година, преди да ми позволи да я целуна. После ми призна, че се влюбила в мен от пръв поглед: сам по себе си феноменален факт, имайки предвид че още тогава моят нос беше изял повече бой, отколкото носът на Ендрю за цялата му кариера. Представяте ли си! Цяла година да ме измъчва и да се преструва на недостъпна! Можеш ли ги разбра тези жени. Какво ще кажеш, Хари?

— Прав си.

Хари погледна Биргита. Тя се усмихна леко.

След четирийсет и пет минути изминаха разстояние, което обикновено се вземаше за двайсет. Джим свърна пред Кметството. Хари и Биргита благодариха за превоза и слязоха. Вятърът бе обхванал и града. Двамата стояха, брулени от силните пориви, без да знаят какво да си кажат.

— Много странна двойка — отбеляза Хари.

— Да. Щастливи са.

Вихрушката разтърси едно дърво в парка. Хари сякаш мярна как космата сянка се шмугна на завет.

— Какво ще правим сега? — попита той.

— Идваш с мен у дома.

— Добре.

Биргита тикна цигара между устните на Хари и я запали.

— Заслужи си я — отбеляза тя.

Хари се чувстваше доста добре. Придърпа чаршафа по-нагоре.

— Смущаваш ли се? — засмя се Биргита.

— Просто не ми допада похотливият ти поглед — парира той. — Може да не ти се вярва, но не съм секс машина.

— Нима? — Биргита го ухапа ласкаво по долната устна. — Замалко да ме заблудиш с това бутало…

— Стига де. Трябва ли да ставаш толкова вулгарна точно сега, когато животът е прекрасен, скъпа?

Тя се сгуши в него и отпусна глава върху гръдния му кош.

— Обеща ми да чуя останалата част от историята — прошепна тя.

— Вярно — Хари вдиша дълбоко. — Да видим… И така, в осми клас в съседната паралелка постъпи нова ученичка. Кристин. Само три седмици по-късно тя и най-добрият ми приятел Терие, който имаше най-белите зъби в цялото училище и свиреше на китара в момчешка банда, официално станаха гаджета. Проблемът обаче беше, че цял живот бях чакал да срещна такова момиче.

Хари млъкна.

— И какво направи? — попита Биргита.

— Нищо. Продължих да чакам. Междувременно се превърнах в онзи приятел на Терие, в чието лице Кристин да открие душеприказчик. Плачеше на моето рамо, когато нещата помежду им не вървяха, без да подозира, че злорадствам и само дебна да удари моят час.