Ю Несбьо - Прилепът

— Малка ли е?

Сандра сви рамене.

— Хората се влияят от прочетеното и видяното. Вдъхновяват се. Когато по кината вървеше „Девет седмици и половина“, клиентите масово искаха да лазим голи по пода, докато те седят на стол и гледат.

— Пълна боза — изкоментира филма Хари. — Какво точно стана при теб?

— Стисна шията ми с две ръце и прокара палци по гръкляна. Не ми е причинявал болка, но аз смъкнах перуката и заявих, че няма да участвам в тази игра. Той се овладя и се извини. Изведнъж нещо го прихванало. Не държал непременно да го правим.

— И ти му повярва?

Сандра сви рамене.

— Нямаш представа как зависимостта може да прекърши светогледа ти — тя допи уискито си.

— Така ли мислиш? — Хари погледна неодобрително бутилката кока-кола, която все още стоеше неначената на масата.

Маккормак барабанеше нервно с пръсти. Хари се потеше въпреки работещия с пълен капацитет вентилатор. Дебелата съседка на Ото Рехтнагел имала много за разказване. Прекалено много. Уви, нищо, излязло от устата ѝ, не представляваше интерес за следствието. Явно дори Йонг не бе издържал да бъде добър слушател в неприятната ѝ компания.

— Цоцолана — отвърна с усмивка той, когато Уодкинс го попита за впечатленията му от въпросната особа.

— Нещо ново за момичето от Сентениъл парк? — осведоми се Маккормак.

— Почти нищо — отвърна Либи. — Открихме, че не е била света вода ненапита. Вземала е спийд и е започнала да работи в стриптийз клуб в „Кингс Крос“. Когато са я убили, се е прибирала именно оттам. Двама свидетели твърдят, че са я видели да влиза в парка.

— Друго?

— Засега няма, сър.

— Хари — Маккормак попи потта си. — Изложи ни теорията си.

— В най-новата ѝ версия — промърмори Уодкинс така, че всички да го чуят.

— Така и не открихме свидетеля, който според Ендрю е видял Еванс Уайт в Нимбин в деня на убийството на Ингер Холтер. Към момента знаем, че Уайт е обсебен от блондинки до маниакалност, израснал е в нестабилна семейна среда и ще бъде интересно да разберем повече за отношенията му с майка му. Никога не е имал постоянна работа или жилище и затова ни е трудно да възстановим местонахождението му. Не е изключено да е имал тайна връзка с Ото Рехтнагел и е напълно възможно дори да е пътувал с Ото по турнета. Навярно е отсядал на хотел и е намирал жертвите си на местата, където цирковата трупа е изнасяла представления. Но това е само теория.

— Може серийният убиец да е именно Рехтнагел — отбеляза Уодкинс. — А Рехтнагел и Кенсингтън да са загинали от ръката на човек, който няма нищо общо с убийствата на жените.

— В Сентениъл парк обаче е действал именно маниакът — възрази Либи. — Готов съм да заложа цялото си имущество. А то всъщност не е кой знае какво…

— Либи е прав — потвърди Хари. — Убиецът продължава да сее смърт.

— Добре — съгласи се Маккормак. — Забелязвам, че нашият приятел Хоули вече използва изрази като „не е изключено“ и „напълно е възможно“, когато лансира теориите си, а това е много разумно. Едностранчивото поддържане на определена версия не е печеливша стратегия в нашия случай. Освен това за всички вече трябва да е ясно, че си имаме работа с високо интелигентен тип. И много самоуверен. Той ни предоставяше готови отговори на възникналите у нас въпроси, поднесе ни убиеца на тепсия и очаква да се задоволим с удобната версия и да обявим случая за приключен, защото виновникът е загинал от собствената си ръка. Инсценирайки смъртта на Кенсингтън и накисвайки го за убийствата, истинският извършител е знаел, че ще предпочетем да потулим случая — а това — трябва да признаем — е изключително хитър ход. — Докато изричаше последните думи, Маккормак гледаше Хари: — Потулвайки случая, ние ще трябва и да прекратим следствието. Предимство ни дава фактът, че убиецът се чувства в безопасност. Спокойните хора често стават непредпазливи. Впрочем време е да начертаем бъдещата си стратегия. Появи се нов заподозрян и вече нямаме право на грешка. Проблемът е, че ако вдигаме много пръски във водата, рискуваме да подплашим едрата риба. Трябва да проявим хладнокръвие и да не мърдаме. Чак когато видим ясно рибата под водата — толкова ясно, че да е невъзможно да сгрешим, и толкова близо, че да няма опасност да ни се изплъзне — чак тогава мятаме харпуна.

Огледа присъстващите. Всички кимнаха в знак на съгласие с безспорната здрава логика на началника.

— За да постигнем целта си, е необходимо да действаме отбранително, тихо и методично.