Ю Несбьо - Прилепът

Хари се усмихна, когато разбра, че Уодкинс е изпратил Йонг да разпитва тлъстата съседка на Ото Рехтнагел.

— Дано само не го възседне — пошегува се Либи.

Либи спря в „Кингс Крос“ да остави Хари.

— Благодаря, Сергей. Оттук най-добре да поема аз.

Либи изкозирува и потегли.

Сандра стоеше на обичайното място. Позна го чак когато се доближи до нея.

— О, здрасти — поздрави тя. Малките ѝ зеници гледаха отнесено.

Влязоха в „Бийф енд Бърбън“. Сервитьорът се спусна веднага към тях и издърпа галантно стола зад Сандра.

Хари я попита какво ѝ се пие. Поръча кока-кола и голямо уиски.

— Божичко, като го видях как се завтече към нас, си помислих, че идва да ме изгони — отдъхна си тя.

— Тук съм редовен клиент — обясни Хари.

— Как е гаджето ти?

— Биргита ли? — не бързаше да отговаря. — Не знам. Отказва да говори с мен. Надявам се, че е зле.

— Защо?

— Защото ми се иска да ме обича.

Сандра се разсмя дрезгаво.

— А ти как я караш, Хари Хоули?

— Трагично — усмихна се унило той. — Но може и да се почувствам по-добре, ако успея да заловя един убиец.

— И мислиш, че аз ще ти помогна? — попита Сандра и запали цигара.

Кръвта съвсем се бе отдръпнала от и бездруго бледото ѝ лице и тя изглеждаше още по-съсипана след последната им среща. Очите ѝ бяха зачервени по краищата.

— С теб си приличаме — отбеляза Хари и посочи отраженията им в опушения прозорец до масата.

Сандра не реагира.

— Спомням си — макар и доста бегло — как Биргита запрати чантата ти на леглото и оттам изпаднаха разни вещи — Първо помислих, че носиш пекинез. — Хари направи пауза. — Я ми кажи, за какво ти е руса перука?

Сандра се загледа през прозореца. По-точно се взираше в самото стъкло — вероятно в отраженията.

— Един клиент ми я купи. Иска да я слагам, когато се отбива.

— Кой е…

— Забрави, Хари — прекъсна го тя. — Няма да ти кажа. В моята професия не се придържаме към много правила, но едно от задължителните гласи да пазим в тайна самоличността на клиентите ни. Според мен в това правило има резон.

Хари въздъхна.

— Страхуваш се, Сандра.

От очите ѝ засвяткаха искри.

— Изобщо не се опитвай, Хари. Напразно си губиш времето, разбра ли?

— И без да ми разкриваш името му, знам кой е. Исках само да проверя дали се боиш да го издадеш.

— „Знам кой е“ — изимитира го тя, видимо раздразнена. — И откъде пък си толкова сигурен?

— Видях камъка, който се изтърколи от чантата ти, Сандра. Зеления кристал. Познах го по нарисувания зодиакален знак. Той ти го е подарил. Нали майка му държи магазин за камъни, „Кристъл Касъл“.

Тя го погледна с големите си черни очи. Начервените ѝ устни се вцепениха в противна гримаса. Хари докосна внимателно ръката ѝ.

— Защо се боиш толкова от Еванс Уайт, Сандра? Защо отказваш да го предадеш?

Сандра отдръпна ръката си и се обърна към прозореца. Хари чакаше. Сандра подсмръкна и той ѝ подаде носна кърпа, която по незнайни причини се мотаеше в джоба му.

— Не само ти се чувстваш ужасно — прошепна тя след известно време. Очите ѝ се зачервиха още повече. — Знаеш ли какво е това? — тя запретна ръкава на роклята си и му показа бялата си предмишница. По кожата личаха противни следи от убождания, някои хванали коричка.

— Хероин? — предположи Хари.

— Морфин. Присъства в асортимента на малцина дилъри, защото повечето наркомани рано или късно минават на хероин. Аз обаче съм алергична към хероина. Организмът ми не го понася. Веднъж опитах и щях да пукна. Отровата ми е морфинът. През последната година само един човек в „Кингс Крос“ можеше да набавя количества, които да покриват потреблението. В замяна на доставките иска от мен да участвам в ролева игра. Гримирам се и си слагам руса перука. Докато си получавам дозите, изобщо не ми пука защо се възбужда от бели коси! Пък и има много по-големи извратеняци от мъже, които искат да се дегизирам като майка им.

— Като майка му?

— Според мен я мрази. Или я обича повече, отколкото е нормално да обичаш майка си. Едно от двете е. Не знам кое, пък и на него не му се говори за това. Бог ми е свидетел, че и аз нямам никакво желание да обсъждам шибаните му предпочитания! — тя се засмя глухо.

— Защо смяташ, че я мрази?

— Последните пъти стана по-груб от обикновено. Остави ми синини.

— Да не се опитва да те души?

— Само веднъж се пробва — в деня, след като съобщиха за удушената норвежка. Хвана врата ми и ме помоли да лежа спокойно и да не се страхувам. Голяма работа!