Фридрих Незнански - Черните банкери

— Разбрах ви. Грижата си е грижа, но делото, за което говорим сега с вас, трябва да стигне до съда. И в неговите прерогативи вече е да излезе с окончателно решение. А Комитетът по общинските жилища в Москва е изпълнил преките си задължения — отвърна спокойно Турецки и напусна кабинета.

Телефонът в кабинета му звънеше до спукване.

— Господи, къде ходиш? — викаше Грязнов.

— Какво има? Пожар? Да не горим?

— Откъде знаеш? — Грязнов се слиса.

— Все още нищо не знам.

— Слизай, ще мина да те взема.

— Може ли да се облека? — пошегува се Турецки.

— Добре де, само по-бързо. Ясно ли е? Чакам долу!

Турецки се метна в колата на Грязнов и попита нетърпеливо:

— Сега ще ми обясниш ли нещо?

— Гори офисът на банка „Ресурс“ на улица „Арменска“.

— Откога?

— Към четирийсет минути. Докладва главният дежурен.

— Прикриват следи, така ли? — попита замислено Турецки.

— Толкова ли си спокоен?

— А какво ми остава? Нали не мога да поливам с вода. Изглежда, там всичко е изгоряло. Безрадостна перспектива — сега ще се наложи да търсим подпалвачите. Макар че на пожарникарите нищо не им пречи да стоварят цялата вина на неизправните кабели.

„Арменска“ беше задръстена от зяпачи и случайни минувачи, привлечени от необикновеното зрелище. Работеха три пожарни бригади.

Турецки и Грязнов отидоха при офицера пожарникар, който командваше тук, представиха се и попитаха за причината на пожара.

— Трудно е да се каже — отвърна офицерът. — За нас сега главното е да се овладее огънят, а после ще мислим за причините. Мога само да ви кажа, че огънят е избухнал вътре в помещението. Зданието е било запечатано, никой не е имал достъп до него, но се е подпалило доста обширно пространство, нали виждате: целият втори етаж и лявото крило на първия са в пламъци.

— Виждаш ли, а аз какво ти казвах? — Турецки повдигна рамене. — След като из сградата повилнее огънят, а после и огнеборците, ние няма какво да правим тук. Нека с това се заемат пожарникарите и момчетата от следствения комитет на МВР.

— Добре гори! — възкликна Слава.

Пламъкът изскачаше от прозорците, обземаше външните стени, въздухът около сградата чувствително се беше нагрял. Пожарникарите се опитваха да пресекат огъня с няколко маркуча едновременно.

— Ще отида да поговоря с живеещите тук, може да науча нещо интересно — реши Александър.

Над града се спускаше ранен мрак и на фона на сивото ноемврийско небе горящата сграда изглеждаше нереално, като пламтяща бутафория за някой филм. Хората наблюдаваха спокойно огъня и по още една причина: знаеха, че напоследък сградата беше празна, никой не работеше там.

Турецки отиде до тълпата зяпачи, огледа ги и попита една възрастна жена:

— Отдавна ли гори?

— Ами че най-малко от час — отвърна тя, като мръщеше чело.

— А как започна?

— Не зная. Бях до гастронома, връщам се и гледам: събрал се народ. Спрях се и гледам заедно с другите.

— Някой да е видял още нещо? — обърна се Турецки към тълпата.

Хората безучастно извръщаха погледи и зяпаха огъня, само старицата, с която Александър разговаря, се прекръсти и рече:

— Господ наказа злодеите. Колко народ ограбиха, а огънят погълна всичко. Тленно е нашето богатство на земята, нищо не можеш да отнесеш на онзи свят.

Грязнов си проправяше път през навалицата и в движение му извика:

— Защо се спря? Откри ли нещо?

— Не.

— Тръгвай с мен. Едни момчета там са видели нещо.

Слава поведе приятеля си към група хлапаци, попита ги:

— Момчета, хайде разкажете и на този чичко какво сте видели.

Едно момче на около дванайсет години, със зелено яке и плетена шапка, избърса зачервения си от студа нос и започна да разказва:

— Ние играехме на война, криехме се зад оградата. Видяхме как от задния вход излязоха двама мъже с тъмни маски, седнаха в мерцедес, май че беше черен или тъмносин, и заминаха. След това нещо избухна и започна да гори.

— Избухна ли? — попита отново Турецки.

— Да, сякаш нещо се взриви, но не много силно — поясни момчето.

— Да не си измисляш? — попита Грязнов.

— Те също чуха — момчето посочи приятелите си. — Нали така, момчета?

— Абе аз нищо не съм видял — каза едро набито десетинагодишно момче с бели вежди.

— Той беше в засада на друго място — поясни най-големият.

— Момчета, благодаря ви за информацията. — Грязнов кимна, записа си в бележника имената и адресите на младите свидетели.

— Предай списъка на свидетелите на твоите оперативни работници. Тук явно става дума за умишлен палеж. Аз още утре ще разпитам госпожа Бережкова. Може да се изясни нещо и по повод на пожара.