Фридрих Незнански - Черните банкери

— То и така е ясно. Парите ги убиха! Да! Парите, с които се купуват килъри и жени, яхти и самолети, коли и чиновници! Край! Казах повече от необходимото! Умолявам ви, разрешете ми да се върна в килията си. Да ви призная честно, само там се чувствам в безопасност.

— Добре, Алла Демяновна, но мисля, че настроението ви е временно явление. Ще дойде новият ден и ще се върнем на нашия разговор. Извинете, ако съм ви обидил неволно с нещо. Или съм ви изплашил?

— Какво говорите! Нямам никакви претенции към вас.

Турецки извика охраната. Бережкова излезе от следствения кабинет, без да се сбогува и без да погледне следователя.

„Разбира се, тя се страхува. Съобщението за смъртта на Арбузов я хвърли в смут. Ами ако това е само игра? — разсъждаваше Турецки. — Странна позиция… По-добре да беше го усуквала, да се опитваше да се защити. Или по този начин опитва да си вдигне цената? Ах, тези жени, тези жени…“

Турецки изучаваше документите на банка „Ресурс“ всяка свободна минута въпреки множеството други задачи. Отлагаше онова, което можеше да поизчака, и се зачиташе задълбочено в досадните счетоводни документи.

Това правеше и сутринта, когато очакваше Евгений Матвеевич Крохин, счетоводителя на фирма „Спектър“, оглавявана от депутата в Държавната дума Долгальов. Главният счетоводител закъсняваше, а неточността винаги възмущаваше следователя.

Неочаквано се обади Грязнов и попита:

— Сам ли си?

— Здравей, Слава. В каква връзка питаш?

— Извинявай, здравей — разбърза се Грязнов. — Сега при теб ще дойде моят Саватеев.

— Защо?

— Там е работата, че твоят счетоводител е бил пречукан.

— Крохин? — изуми се Турецки.

— Да.

— А ти откъде знаеш?

— Нали всяка сутрин в десет дежурният слага на бюрото ми обзорна справка за станалите през денонощието произшествия в столицата и околностите. И ето днес научавам, че на четирийсет и първи километър на Волоколамското шосе тази нощ е имало престрелка, а призори шофьор на „Краз“ е открил в канавката трупа на нашия счетоводител.

— И той къде е сега?

— В моргата. Къде другаде?

— Какво пък, щом планината не отива при Мохамед, тогава Мохамед…

— Точно така… — въздъхна Грязнов. — Направо изгубвам желание за работа. Колко са отрепките, жадни за човешка кръв!… Кога най-после ще ги изловим всичките! Честна дума, съгласен съм да карам на хляб и вода само и само да остана без работа!

— Добре, идвам.

— Действай, Коля ще донесе сводката и ще те закара в моргата.

Крохин беше дребен на ръст, тънките му и дълги пръсти издаваха потомствения интелигент, за това говореше и високото чело с къса щръкнала светла коса. Автоматен откос беше пронизал счетоводителя от горе до долу.

Турецки болезнено смръщи чело и каза:

— Какви мерзавци!

— Твърде нагло убийство — съгласи се солидно Саватеев. — Представяте ли си, оставили са го на шосето с всичките му документи! Та те нямат страх от нищо!

— Е… поне ни помогнаха своевременно да идентифицираме човека… Защото иначе щеше да се подмята в моргата като неидентифициран труп. Сега ще трябва и това дело да поема и да го прибавя към делото на банка „Ресурс“.

— Това ваше дело набъбва — въздъхна Николай.

— Няма значение, ще сформираме следствена бригада, ще включим и други следователи, ваши оперативни работници. Изглежда, банка „Ресурс“ иска постоянни жертвоприношения.

— Май Крохин е знаел нещо важно, щом са го премахнали толкова оперативно.

— Но сега вече няма да ни разкаже — изрече със съжаление Турецки. И си помисли, че трябва спешно да се срещне с роднините на покойния. Може би те знаят нещо. Може да са останали някакви документи в архива на покойника… — Николай, звънни на шефа си и го помоли да направи справка за роднините на Крохин. И му кажи, че няма да е лошо да се поговори и с Долгальов.

— Но той има депутатски имунитет!

— Не знам защо, но съм сигурен, че днес той изобщо не е в Москва — убедено каза Турецки. — Готов съм да се хвана на бас.

Те отидоха в другата стая и видяха един санитар с мръсен халат, човекът седеше самотно на масата и пушеше миризлива цигара. Носът му беше моравочервен, понеже твърде често му се е налагало да почиства със спирт миризмата на тленната човешка плът и на формалина. Знайно е: хората, които се движат близо до смъртта, не живеят дълго. Небитието поглъща всички като черна дупка.

— Може ли да позвъня? — попита Саватеев.

Санитарят кимна мълчаливо.