Фридрих Незнански: Черните банкери

— Семьон Семьонич, честно да ти кажа, ти ме озадачи!

— Свиквай, Александър Борисович. Това, което ми показа, вече е минало. Авизото вече не е на мода. Сега основният поток злоупотреби може да се наблюдава в сферата на полиците. А когато въведат електронното разплащане между банките, тогава при нашия хаос човек направо ще откачи. И ти, драги мой, ще имаш работа чак до пенсия. Гарантирам ти.

— Хубаво ме успокои. Семьон Семьонич, нямам нищо против работата, но нали знаеш отношението ми към книжата.

— Зад тях стоят живи хора.

— Мислиш ли, че може да се върне нещо от това?

— Опитай се. Е, за твоя късмет! — Мойсеев напълни чашите. — А пък аз днес имам празник.

— Какъв празник? — поинтересува се Турецки.

— Срещата ми с теб. Виждаш ли, все съм сам. Рядко ми се обажда някой. Не, не се сърдя. Разбирам колко рядко имате почивни дни. Но напоследък самотата започна да ми дотяга. Знаеш ли, струва ми се, че един ден ще умра и ще лежа тука сам, докато се превърна на мумия.

— Господи, какви ги говориш! Живей си живота и бъди здрав!

Турецки се върна в прокуратурата в края на работния ден. Тъкмо влезе в кабинета си, и телефонът иззвъня. Вдигна слушалката и чу гласа на Казански, началника на следственото управление в Главна прокуратура, който го канеше в кабинета си.

Не искаше излишно да се среща със зализания и сладникав тип, но къде ще ходи — нали му е шеф. В отношенията им отдавна се усещаше лека хладина, сякаш Казански се страхуваше Александър да не го измести. Но грешеше: на Турецки повече му допадаше следствената работа, отколкото чиновническото кресло.

Той окачи шлифера си в гардеробчето, среса се пред квадратното огледалце, закрепено от вътрешната страна на вратичката, и остана доволен от външността си. Лице като лице — нищо излишно не се откроява и не прави впечатление, едва ли не — еталон за правилност. Той се подсмихна иронично и преди да тръгне към началника си, сам си намигна.

Кабинетът на Казански изглеждаше внушително: тежки завеси в цвят бордо, масивни мебели — всичко говореше за важността на персоната, която го обитава. Самият началник беше подчертано вежлив и спокоен.

— Александър Борисович, исках да ви помоля за една услуга. Знаете ли, всички сме в ръцете на Бога, както се казва, перспективата и за двама ни е немощната старост и разни други неприятности.

— Извинете, не разбирам за какво говорите — не скри Турецки.

— Александър Борисович, нетърпелив сте като младеж. — Казански се усмихна. — Сега ще ви обясня. Възложено ви е дело, свързано с банка „Ресурс“. Както е известно, всички имоти на банката са под запор. А въпросът е много деликатен, понеже в някои апартаменти, продадени от банката, вече живеят уважавани и твърде известни хора, които имат голям дял в съзиданието на родината, така да се каже. Позвъни ми о.з. генерал-полковникът от милицията Йосиф Степанович Василиев и много настоятелно ме помоли да оставим жилището му на мира. Той е купил апартамента със собствените си спестявания, сам разбирате, че това е един изключително честен човек, колко му остава?

— Странно разговаряте с мен! — Турецки се възмути — А дали не заради такива изключително честни хора като генерал Василиев фалиралата банка работи година и половина и наляво и надясно раздава кредити на фиктивни фирми? В резултат на което трилиони рубли на вложителите изчезват безследно! Между другото, следователят Арбузов…

— Александър Борисович — прекъсна го Казански, — делото на този Арбузов вероятно ще бъде прекратено. Все пак това е самоубийство. Кой знае какво е ставало в душата на младия следовател, решил да си разчисти сметките с живота?

— И откъде сте толкова сигурен? Нормален, здрав човек, работел отлично, имал семейство. Прекалено много задължения, за да седне да се самоубива. Ами ако това е само имитация на самоубийство? Ние едва започваме следствието, още не са проведени експертизите, още не са разпитани свидетелите. Чака ни сума работа, а вие разсъждавате за възможното прекратяване, така да се каже, на още неразследваното дело? Защо?

— Няма нужда да се горещите — възпря го меко Казански. — Вие сте опитен следовател, това е ваша работа, никога не съм я поставял под съмнение, наясно съм с професионализма ви и знам, че ще се справите с всяка задача. Просто исках да напомня, че освен търсенето на истината никак няма да е зле да помислите за старците-ветерани, на практика отдали на обществото ни целия си живот.