Фридрих Незнански: Черните банкери

— Иска ли питане? Дай го.

— Но има една тънкост. Повечето от фирмите са просъществували само броени дни. Възникнали, превъртели парите и изчезнали. Затова не е лошо да имаме сведения за ръководителите, главните счетоводители и например за охраната, разрешителните за носене на оръжие…

— Разбрах, Саня, а по отношение на твоите менте документи няма да е лошо да посетиш Мойсеев. Нали знаеш, той моментално надушва фалшивите…

— Ще видим. Но първо трябва да намеря хората, които са сътрудничили на банката. Освен това искам да науча колкото се може повече за Алла Бережкова. За нейните приятели и приятелки, а не само за служителите на банката.

Грязнов се усмихна и махна ръка на сбогуване. Когато излезе, Турецки отново потъна в четене.

Колко дела трябваше да разкрие през петнадесетината години следователска работа! И нито едно от тях не се повтори, всяко си имаше своите особености. Новото време донесе нови престъпления: сега в криминалния възел се заплитаха десетки фирми, станали волни или неволни съучастници, въртяха се огромни пари, държавни предприятия се преплитаха и срастваха с престъпни групировки. Надигаше се огромен престъпен океан, който заливаше Русия като палуба на прогнил кораб, готов да потъне в хаоса на икономическата криза.

Докато прелистваше документите на банката, Турецки намери старо авизо с печата на фирма от Грозни. Той смаяно вдигна вежди и извади документа настрана. На авизото пишеше 1994 година — по това време в Грозни с пълна сила бушуваха бойни действия.

„Странно — помисли си Турецки, — какви фирми може да е имало там, какви пари? Абсурд! Сега ще се наложи да направим и съдебносчетоводна експертиза. Ама работа! Господи, колко още боклук ще трябва да разровя?“

Той затисна с ръка една прозявка и пак се зачете, като обръщаше особено внимание на подписите под документите и си записваше имената на материално отговорните лица.

Грязнов звънна по обед.

— Успяхме да ти намерил това-онова в нашето Управление по борба с икономическата престъпност и в РУОП — радостно съобщи той. — Запиши си.

— Слушам те внимателно. — Саша се приготви. Грязнов продиктува списък на хора, имали контакти с банка „Ресурс“.

Турецки проследи с поглед записаните имена, някои му бяха познати. Сред тях бяха бившият прессекретар на президента, няколко депутати от Държавната дума, едри бизнесмени.

— Добре, и какво по-нататък? — поинтересува се Турецки.

— Сега тези лица активно се занимават с предприемаческа дейност, често регистрират собствени фирми.

— Така, а кой държи рекорда?

— Депутатът от Думата Дмитрий Долгальов за три години е открил осем фирми. Той се занимава с най-различни неща: нефт, тръби, спирт, производство на тухли, с една дума — с всичко, от което може да се краде.

Турецки надникна в своя списък и много скоро сред имената, извадени от банковите документи, с удоволствие откри Долгальов на едно от първите места.

— Браво! — похвали той Грязнов. — Какво друго можеш да ми кажеш за този депутат?

— Сега ръководи фирма „Спектър“. Възраст — трийсет и две години, средно образование. Служил на границата. Избран за депутат от Коломенски избирателен район. В Думата е член на фракцията на ЛДПР 1 1 ЛДПР — Либералнодемократическа партия на Русия. — Б.пр. . Роден в Краснодарска област…

— Слава, има някаква мистика. Точно този човек си отделих сред множеството фамилии. Дали да не започнем от него?

— Има депутатски имунитет — парира Грязнов.

— Прав си. Тогава ще направим следното. Ще напишем заповед за главния счетоводител на фирмата му. Ще намеря за какво да си поприказвам с него.

— За целта най-напред проучи как се казва главният счетоводител и какво представлява.

— Разбира се, че ще проуча. За какво са телефоните. Слушай, как успя да изровиш толкова бързо всички сведения?

— Всеки си има канали — отвърна лаконично Грязнов.

— Добре де, полковник! Продължавай в същия дух и родината няма да те забрави. А аз ще ти благодаря.

Турецки взе отделеното преди малко авизо, погледна сумата: четири милиарда рубли, които се прехвърлят от сметката на фирма „Саид“ в Грозсоцбанка в Грозни по сметката на московската фирма „Ади“. Същото име беше записано срещу Долгальов.

Александър вдигна телефона, избра номера на бившия си колега, есперт-криминалист, а сега самотен пенсионер Семьон Мойсеев. След няколкото продължителни сигнала най-накрая се чу познатият пресипнал глас.