Фридрих Незнански: Черните банкери

Ирина се вълнуваше, когато вечер мъжът й излизаше, и само мълчаливо молеше Господ да го пази и да му донесе късмет.

— Но защо не яде нищо? — обиди се жена му.

— Нещо нямам апетит. Ще хапна, когато се върна. Сега не мога.

— Ами чай ще пийнеш ли?

Но отвън вече се чу клаксон, колата на прокуратурата беше пристигнала.

— Ирка, трябва да тръгвам — рече Турецки и излезе в антрето, обличайки в движение дългия си черен шлифер.

В дома на загиналия следовател Генадий Арбузов беше многолюдно. Но всички разговаряха тихо. От време на време изхлипваше жената на убития, болката й се изливаше в ридания и защото край нея, живи и здрави, бяха сътрудниците на мъжа й начело със следователя от Московската градска прокуратура Олег Величко и със съчувствие поглеждаха към сгърчената от мъка жена. Старши следователят по особено важни дела към Главна прокуратура на Руската федерация Турецки се здрависа с началника на МУР Грязнов, с Олег и попита:

— Открихте ли нещо?

— Всичко е представено като самоубийство, Арбузов седеше във фотьойла с личното си оръжие. Убит е с изстрел в слепоочието — отговори полушепнешком Грязнов.

— А какво казват близките и сътрудниците?

— Олег и момчетата му твърдят, че Арбузов е бил твърде уравновесен и жизнерадостен човек и въпреки относителната си младост вече достатъчно опитен и прецизен следовател.

— В коя морга го откараха?

— При Градус на „Голяма Пироговска“.

— Какво казва жена му?

— Ти я питай, трудно ми е да разговарям с нея — измъкна се Грязнов.

Турецки отиде при жената на Арбузов, погледна разплаканото й лице, кой знае защо си спомни своята Ирина и попита тихо:

— Извинете, бихте ли ми казали как се държеше днес съпругът ви?

— Както винаги. Той никога не говореше с мен за работата си. Все се шегуваше…

— Да знаете някой да го е заплашвал?

— Гена никога и от нищо не се е оплаквал. Всичко му допадаше. Заминава на работа — шегува се, връща се у дома — усмихва се. Не мога да си представя, че го няма — жената зарида и скри лицето си с длани.

— Вие ли го намерихте първа?

В отговор тя само кимна.

— Не забелязахте ли нещо особено? Как стана това?

— След работа взех детето от детската градина, влязох в апартамента и видях… Синът не разбра, втурна се към него… Гена седеше във фотьойла с пистолет в ръка. Извиках милицията и „Бърза помощ“… Но той вече беше мъртъв…

— Благодаря ви и извинете, че съм принуден да ви задавам въпроси. Ще се постараем да намерим убийците — каза Турецки, отиде в кухнята, видя момченце на около четири години, седнало на една табуретка, то изплашено и учудено гледаше хората наоколо.

Грязнов изчака Турецки в антрето, лицето му беше кисело.

— Съседите нищо ли не са видели? — попита Турецки.

— Не.

— Нито изстрел, нито шум?

— Представи си — никой и нищо.

— Меркулов каза, че е водел делото за банка „Ресурс“. Изглежда, сега ще го стоварят на мен.

— Тази омагьосана банка влече след себе си жертва след жертва. Оказа се костелив орех!

— И какво сега, ще трябва да чакаме заключението на съдебномедицинската експертиза, а след това да започваме работа.

— Наглостта на престъпниците ме изкарва из нерви! Задника си ще съдера от работа, но ще пипна гадовете!

— Имаш предвид задните части на коженото си палто, нали? — пошегува се мрачно Турецки.

— Ох, палтото! — изведнъж се сети Грязнов, свали от закачалката тежката си, опръскана отдолу с кал дреха и я метна на раменете си. — Къде отиваш сега?

— Ще се прибирам у нас. Със служебната кола съм. Ако искаш, мога и теб да закарам. Олег ще се справи тук и без нас.

Двамата излязоха от жилището, затвориха тихо вратата след себе си и започнаха да слизат по стълбите, които пазеха тайната за живота и смъртта на Генадий Арбузов, старши следователя по особено важни дела от Московската градска прокуратура.

Още сутринта Турецки получи многотомното дело на фалиралата банка „Ресурс“. Оказа се, че Арбузов е успял да научи достатъчно много, може би тъкмо затова е бил ликвидиран.

Очертаваше се твърде интересна картинка. По време на разцвета си през 1995–1996 година по брой на частни вложители банка „Ресурс“ отстъпва май единствено на Спестовната каса. Пак по това време във всички най-авторитетни медии тя прави изключително мащабни изявления за участието си в най-солидни държавни акции, в това число пускането на нефтопровода в Чечня, и по този начин потвърждава доверието към себе си и на правителството, и на вложителите. Но изявленията си остават само думи, защото след шумния, подобен на атомен взрив крах на „Ресурс“, в който доста дълго никой не иска да повярва, банката дължи на вложителите си около трилион и половина рубли. И Арбузов се е опитвал да открие тези пари, за да бъдат върнати на хората. Но това е било извънредно трудно, понеже при безхаберието на държавата банката дори след фалирането си продължава още година и половина да работи и да отпуска кредити на подставени, а след това и на фалирали структури. Последният период от дейността й е пълен с криминални тайни. Като се започне с това, че президентът на банката Вадим Акчурин е или отровен, или сам не е пресметнал дозата наркотик. След него банката е поета от Алла Бережкова. Тъкмо общуването с нея превръща Арбузов в основен пазител на тайните на фалиралата банка. Заедно с ликвидационната комисия той успява да открие и част от „законспирираните“ имоти, собственост на „Ресурс“. В края на август е проведен търг за продажба на жилищата в елитните сгради, принадлежащи на банката, разположени на „Пречистенка“ и „Голяма Серпуховска“. Спечелените милиарди рубли трябвало да бъдат върнати на вложителите на „Ресурс“.