Фридрих Незнански - Черните банкери

— Семьон Семьонич, здравей! Турецки те безпокои.

— Радвам се да те чуя, Саша! Съвсем забрави стареца. Не се отбиваш.

— Работа… Това не е живот, а въртележка! Още не започнал понеделник, и вече дошъл петък.

— Разбирам, но въпреки това…

— Семьон Семьонич, тъкмо искам да ти дойда на гости, да се посъветвам нещо с теб.

— Идвай, ще ми бъде приятно.

— А може ли още сега?

— Естествено.

— Тръгвам.

Мойсеев посрещна Турецки с отворени обятия, усмихваше се, святкайки с жълтия метал на зъбите, радушно го покани да влезе в стаята, опушена и разхвърляна като ергенско жилище. На малката масичка, по библиотеката имаше метални дреболии, ключове, патрони от врати, инструменти, които по всяко време можеха да дотрябват на домакина.

Турецки се съблече и влезе в стаята, сложи на масата бутилката водка, която успя да купи по път.

— Саша, защо си се охарчил? И аз мога да извадя.

— Добре де, Семьон Семьонич, да не спорим, а да ликвидираме по малко това, което е на масата, и да поговорим за работа.

— Ти сядай, аз ще намеря нещо за мезе.

След минута Мойсеев сложи на масата бурканче с мариновани гъби, нарязан салам и кашкавал, хляб и краставици.

— Семьонич, не се притеснявай, стига толкова.

Турецки напълни чашите с водка и попита:

— Ти ли бра гъбите?

— Е, че кой друг! Аз съм свободен човек. Животът е странно нещо. Изтича минута по минута, не забелязваш кога е свършил, сещаш се, ама вече е станало късно. И си мислиш, дали посветих този чудесен божи дар за каквото трябваше?

— Това вече е философия.

— Не, Саша, това е великата тайна. Защо на едного са отредени сто години, а друг не може да стигне и до пенсия? Дали не живее както трябва, не яде и не пие каквото трябва? Трябва да се издаде книга за правилата за дълъг живот!

— Хайде, Семьон Семьонич, за твоя дълъг живот!

— И за теб!

Изпиха чашите, намръщиха се, започнаха апетитно да похапват от мезетата, но Мойсеев нямаше търпение, искаше по-скоро да разбере как вървят работите в прокуратурата.

— Саша, какво става при вас?

— Караме някак си.

— Говори се, че един следовател се самоубил, а?

— Колко бързо се разпространяват новините из Москва! — учуди се Турецки.

— Журналистите не дремят.

— Един от младите, Арбузов. От градска прокуратура. Всичко е представено като самоубийство, а на мен ми предстои да разбера как всъщност е станало.

— Не го познавам. Може би момчето не е било достатъчно опитно?

— Беше свестен следовател, но, изглежда, е забравил да бъде предпазлив.

— С какво се е занимавал в последно време?

— Търсил е имуществото на фалиралата банка „Ресурс“. Тъкмо моят въпрос е свързан с дейността на банката.

Турецки подаде на Мойсеев авизото и зачака реакцията на стария криминалист, който страхотно надушваше всякакви фалшификати.

Семьон Семьонович изучи внимателно текста, повъртя хартийката, подсмихна се и каза:

— Виж ги ти! Няма за какво да се хванеш. Фалшиво, а е свършило работа! Някой е получил паричките и отдавна ги е оползотворил.

— Не ме измъчвай, обяснявай!

— Схемата е проста, както и всичко гениално. И през деветдесет и пета, а и по-късно с фалшиви нареждания от този сорт от Централна банка се източваха, както се казва, държавни пари, прехвърляха се в друга по сметка на фиктивна фирма. След това парите се делят тук или се прехвърлят в чуждестранни банки.

— И как е могла Централната банка да не забележи подобен фалшификат? — попита недоумяващият Турецки.

— Перестройката засегна и банките и те получиха разрешение да изпращат авизо не само със специална поща, но дори да връчват документа по куриер. Представи си, че си изнамерил такава хартийка в някоя разрушена банка в Грозни, попълнил си нужната ти сума и си я занесъл в московска банка. А след няколко дни твоята фирма-еднодневка вече получава сумата.

— Толкова ли е елементарно?

— Работата е там, че Централна банка настоя от добри намерения да получи монополното право да проверява авизото. Много ясно, няма смисъл да се поверява такава изгодна работа на търговските банки. Но в крайна сметка недоверието на Централна банка се превърна в пълна индулгенция за търговските банки, от които отпадаше всякаква отговорност за достоверността на документите, изпращани за осребряване в Централната банка. А намирането на празни бланки, да кажем за авизо, си беше проста работа, например в Чечня, която вече не бе под контрола на федералните власти. Не изключвам обаче, че такива документи са могли да се появят и от други градове. Изобщо смятам, че и сега няма никакъв проблем да се конвертират и превеждат пари в чужбина с фалшиви договори.