Фридрих Незнански - Черните банкери

— А ти откри ли нещо ново в документите? — поинтересува се Грязнов.

— Открих това-онова. А Казански упорито ми предлага да не безпокоим о.з. генерал Василиев. Той живее в апартамент, който му е продала банка „Ресурс“. Как ти се струва?

— Не разбирам защо работи при вас? Как го търпите? — възмути се Слава.

В отговор Турецки се засмя и отвърна:

— Обикновено такива хора ги държат за равновесие. Казански може да се докарва, да помага на началството да си ближе раните, да му се подмазва и така нататък. Той е цивилизован човек, не е като нас двамата, безкомпромисните диваци!

— Стига бе! Да тръгваме ли?

— Да тръгваме, поне днес може да вечерям вкъщи. Я хайде с мен! Ирка направо ще бъде щастлива!

— Представям си, пак ли ще започне да ме сватосва за приятелките си?

— Е, ще й кажеш да те остави на мира, бездруго не можеш да се отървеш от мадами.

— Днес не мога, друг път — обеща Грязнов. — Ще те закарам до вас, пък ти се похвали на Ира, че именно аз съм те докарал, тя ще го оцени.

Алла Бережкова се оказа симпатична блондинка на около трийсет и осем, стройна, с независимо изражение и неотстъпчива брадичка. Но по младеещото й лице вече се долавяше наближаването на старостта с първите бръчици в ъгълчетата на устата и под очите. Въпреки това дори в следствения арест тя не беше загубила природната си привлекателност, не бе забравила козметиката. Наистина поради заседналия начин на живот под очите бяха започнали да се появяват отоци, а това й придаваше болезнено изморен вид.

Когато въведоха Бережкова за разпит в кабинета на следствения арест, Турецки неволно се загледа с възхитен поглед в нея, покани я да седне, представи се и съобщи, че сега на него е възложено делото за злоупотребите в банка „Ресурс“.

Жената повдигна вежди, учуди се искрено и в гласа й прозвуча вълнение:

— Какво се е случило? Защо е тази промяна?

— Страхувате ли се от промените?

— От известно време — да.

— Откога по-точно?

— От мига, когато се озовах тук.

— Алла Демяновна, бих ви посъветвал само едно: да разкажете чистосърдечно за всичко сторено от вас, съдът ще вземе под внимание това при определянето на присъдата, явно в този случай тя няма да е тежка.

— Но защо следователят Арбузов не пожела да продължи работата си по делото? Беше ми симпатичен…

— Наистина ли?

— Да.

— Тогава ще се наложи силно да ви огорча. Следователят Арбузов не може повече да разследва делото на банка „Ресурс“, той загина.

— Загина? Вие казахте — загина? — Жената изплашено погледна следователя. — Не! Не може да бъде!

— Въпреки това ви казвам истината.

— Как? Аз трябва да знам!

— При доста загадъчни обстоятелства. Води се следствие.

Бережкова сведе глава, настръхна.

— Какво има?

— Нищо.

— Алла Демяновна, просто трябва да поговоря с вас. Да се ориентирам в нещата…

— Не! Сега това няма смисъл. Отказвам да отговарям на въпросите ви — отвърна твърдо тя.

— Но по този начин вредите само на себе си.

Неочаквано Бережкова погледна Турецки в упор и изрече сурово:

— Чудесно знаете, че у нас всичко се купува и продава! От вас и от мен вече нищо не зависи. Каквото и да ви говоря, каквото и да откриете, то няма да донесе нищо хубаво на никого, само ще докара нови страдания. Затова е по-добре нищо да не знаете.

— Алла Демяновна, страхувате се от нещо, нали виждам. Но злото не е толкова всесилно, както се представя понякога! Повярвайте ми!

— Вие не познавате онези хищници, за които не съществува нищо друго, освен техните пари.

— Нека да забравим малко за тях. Трябва самата вие да се борите за живота си!

— Повтарям, че отказвам да отговарям на въпросите ви. Можете да продължавате да разследвате каквото си искате, но ме оставете на спокойствие… Аз дори не знам дали искам да живея. Вече имах всичко и всичко изгубих. Изхвърлиха ме от колелото на живота… и сега няма къде да се връщам. Каква ще бъда в Москва?

— Но защо говорите така? Имате роднини, приятели, познати. Не бива да правите трагедия заради това, че сте изгубили имуществото си. Човек се ражда гол, но нали пак живее! Вярваща ли сте?

— Сега това няма значение. Но решението ми е окончателно.

Бережкова сви прекрасно очертаните си вежди и между тях се появи тънка бръчица, сякаш се съсредоточи върху болката си, затаена дълбоко в душата й.

— Алла Демяновна, трябва да разберете, че не се интересувам от съдбата ви от голо любопитство. Трябва да разбера защо загинаха мъжът ви, банкерът Акчурин, и следователят Арбузов?