Фридрих Незнански - Убийствена красота

Не се получи празник за трима. Вечерта преди тържеството се обади Грязнов и каза, че независимо дали юбилярката иска да го види или не, той все пак ще намине да уважи любимата жена на най-добрия си приятел.

— Ще иска! — зарадва се Турецки.

Ирина се разсърди от своеволието на мъжа си.

— Какво толкова? Слава е наш човек! — оправдаваше се Александър.

— Може пък поне на моя празник да искам да съм само с теб и Ниночка? Мога ли да си позволя този лукс веднъж за четиридесет години? Ще дойде Слава, двамата ще излезете да пушите на балкона и ще си говорите само за работа. Сякаш не ви познавам!

— Заклевам се, че ще говорим само за теб! Да пукна, ако лъжа!

— Не ми трябват празни клетви! Освен това не искам за мен. Аз искам с мен.

— Знаеш ли какво? Покани Тамара. Може тя да омагьоса нашия Слава, да го залепи за себе си. Така ние ще си бъдем сякаш само двамата.

— Точно така — сякаш! Още повече че Грязнов не обича еманципираните жени.

— Аз също — отговори Александър.

Ирина сърдито изфуча нещо и отиде в кухнята.

Тамара беше стара приятелка на Ирина от студентските години, свободна и приятна във всяко отношение жена, която прие с удоволствие поканата.

Но тя не можа да омагьоса непреклонния Вячеслав. Изобщо този ден нищо не се получаваше както трябва. Още сутринта Турецки прати жена си на фризьор и смело се захвана с приготвянето на празничната трапеза. Гвоздеят на програмата трябваше да бъде задушен език по френски. На кухненската маса лежеше подробна инструкция за приготвянето на вече почистените и сварени телешки полуфабрикати. Александър трябваше да настърже ябълки и кашкавал. В получената смес да добави майонеза, много подправки, да намаже с всичко това лежащите върху тавата езици и да я сложи във фурната. Печенето да продължи двадесет минути при еди-каква си температура. Да се следи непрекъснато! Да не забрави да изключи после фурната!

Но по време на контакта на специалитета с фурната дойде Грязнов. Изпиха по едно малко, заговориха за работа, дяволите да я вземат. Излязоха на балкона да пушат… Нинка, на която беше прехвърлен контролът върху специалитета, заседна на телефона… Всичко завърши с това, че при тях нахлу Ирина с вид на подивяла фурия — миризмата на изгоряло се усещаше дори на стълбището. Езиците по френски бяха изгорели до въглен. Както и да се опитваха Слава и Александър да успокоят рожденичката, тя изведнъж горчиво се разплака. В този момент се появи еманципираната Тамара. Като видя разплаканата си приятелка и усети миризмата на изгоряло, тя само изръмжа с разбиране. После на масата вдигна тост за съвършенството на жените и нищожеството на мъжете. Този път не издържа Александър. Взе чашите и бутилката „Хенеси“ и изведе Слава на балкона…

Неприятното чувство към Ирина не го напусна и вечерта, когато вече си бяха легнали.

— Едно не мога да разбера: нима тези нещастни езици си струваха да развалиш заради тях вечерта на всички? — процеди през зъби Александър.

— Ти изобщо много неща не разбираш — отговори жена му.

Турецки сърдито се обърна и задиша тежко, правейки се на заспал. Чуваше как проплаква Ирина, но неясно защо, не му се искаше да я успокои.

Те седяха в малка, почти празна кръчма. Както се оказа, Бояринов знаеше сума ти такива местенца в шумната и суетна Москва. Пиеха вино, ядяха различни морски деликатеси и говореха ли, говореха…

— Кажете ми, Верочка, това не ви е първи брак, нали така?

— Да. Трети. Но за разлика от двата предишни този е напълно щастлив — отговори Вера Горбовска.

Бояринов само се разсмя с някакъв мефистофелски смях.

— Защо се смеете, Антон?

— Хайде стига! „На този свят няма щастие, а спокойствие и свобода.“ Това се е превърнало в щампа, но всички истини са банални.

— Защо пък да няма? При нас има — предизвикателно отговори Вера.

— И с какво този ваш брак се различава от предишните два?

— С какво? — Тя се замисли, хапейки стръкче магданоз. — Знаете ли, двата предишни бяха стандартни за хора с нашата професия. Пълна свобода, паралелно съжителство.

— Предишните ви съпрузи също ли бяха актьори?

— Не, първият беше художник. Макар че това е почти едно и също. Ако не е и по-зле. Модели и всякакви такива… Заради младостта ми изглеждаше унизително да изисквам съпружеска вярност. Още повече че ние сякаш живеем на един площад, всеки познава всеки. И всички много добре знаят кой с кого спи. Единственото средство за самозащита е да се правиш, че не ти пука за изневерите на мъжа ти и… да изневеряваш и ти. Всъщност това е много разрушително за брака.