Фридрих Незнански - Убийствена красота

— Много ви благодаря! Супер! Аз, честно да си кажа, съм във финансова криза.

— Дали е само финансова?

Момичето се засмя. Много естествена беше. Никакви пози, никакво заиграване. Общително момиче.

— Ами не. Не само. Имам и други проблеми.

— Не сте ли отличничка?

— Не, аз съм двойкаджийка — отново се засмя момичето. И трапчинките пак се появиха на лицето й.

„Колко е прекрасна кожата й. Нежна, чиста, като праскова“ — доста шаблонно си помисли Александър и усети някакво душевно вълнение.

— В кои факултети ги търпят днес двойкаджиите?

— Във филологическия. Но аз не съм пълна двойкаджийка. Просто не ме обичат преподавателките.

— Завиждат, ясна работа.

— На кое?

— На младостта и красотата, на кое друго!

— Е, те самите още не са за изхвърляне. Макар да са вече на възраст. Най-младата е на четиридесет. Това е почти старост. Тъкмо тя ще ме изпитва.

„Четиридесет било възраст! Само ако го чуеше Ирина!“ — Александър изсумтя и попита:

— Какво, ако не е тайна?

— История на изкуството. Северното възраждане.

— О! Шапка ви свалям. И как е, готова ли сте?

— Ами… Не знам. Може ли да потренирам?

Момичето разтърси къдрици и без да чака отговор, започна:

— На малката държава, включваща територията на днешните Белгия и Холандия, през петнадесети век й било отредено да стане най-яркото след Италия огнище на европейското изкуство. Макар да не били политически самостоятелни, нидерландските градове…

Александър не чуваше думите, наслаждаваше се на звънкия й глас, лекия мирис на парфюм, поглеждаше към ясно обрисувания профил с право симпатично носле и леко издадена брадичка, която говореше за инатлив характер.

— На празници се отваряли вратите на олтара и пред очите на паството се появявало с цялата лъчезарност на вандайковските багри зрелище, което трябвало да въплъщава идеята за изкуплението на човешките грехове и наближаващото просвещение.

— Какво? — заслуша се Александър.

— Идеята за изкупление на греховете и наближаващото просвещение — повтори момичето, след като се замисли за секунда и тръсна кестенява грива.

— Боже, да бъде волята ти! И къде е изкуплението на греховете? Къде е просвещението? От петнадесети век и до днес няма никакво просвещение. Затова пък грехове колкото си щеш.

— Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави, и няма нищо ново под слънцето… — каза момичето с лека тъга.

— О, ама вие сте запозната не само с изкуството на Северното възраждане, но и с Еклесиаста! — учуди се Александър. — Здравей, племе младо, непознато! Веднага ми се прииска да се запозная с толкова чудесна…

— Настя — с усмивка го прекъсна момичето.

— Александър Борисович — леко кимна с глава Турецки.

— Аз, Александър Борисович, по принцип повече обичам философията на древния свят. Конфуций, Лао Дзъ, притчите на цар Соломон, древните гърци… Наистина под слънцето няма нищо ново и не може да бъде казано по-добре, отколкото вече го е казал някой от древните. Почти стигнахме. Спрете на следващия светофар, моля ви.

Турецки си отбеляза наум, че изобщо не му се иска да спира.

— Ами добре, желая ви късмет, Настя!

Пежото закова до края на тротоара.

— Измислих нещо! Вие сте чудесен човек! Бих искала да ви се отблагодаря.

— По какъв начин? — заинтригува се Александър.

— Елате довечера в бар „Холивудски нощи“. На „Варварка“. Аз работя там.

— Като стриптийзьорка? — изплаши се Турецки.

— Не, какви ги приказвате! Като сервитьорка. Оттам си докарва по нещо половината от курса ни. Нали трябват мари.

— Така си е. Парите още никой не ги е отменил. И кога?

— Може и днес. Аз тъкмо днес съм на работа.

— Днес едва ли ще мога.

— Ами… Когато искате. Там е интересно. Идват актьори, режисьори, всякакви шоумени. Аз работя през два дена на третия. Вечер отваряме в пет. И до сутринта. Ще ви почерпя с коктейл, специалитет на заведението.

— Благодаря ви, Настя! Отдавна не са ме черпили момичета. Май от времето на студентската ми младост — каза с чувство Турецки.

— Тъкмо ще си спомните младостта! — Настя хвърли закачлив поглед към съветника от правосъдието и изскочи от колата.

Докато чакаше на червения светофар Саша си намисли следното: ако тя се обърне, ще отида в клуба й, какво пък толкова? Ако ли не… Момичето стигна до кръстовището с лека стремителна походка. Още миг, и щеше да изчезне. Сърцето му се разтуптя. На завоя Настя се обърна, усмихна се и махна с тънката си, обкичена с гривни ръка. Турецки въздъхна с облекчение. Отзад нетърпеливо натискаха клаксоните. Светофарът отдавна с все сила светеше в зелено. Александър натисна газта и си засвирка арията на Тореадора.