Фридрих Незнански - Убийствена красота

— Наистина ли? Но много актьорски семейства живеят точно по този начин. С години, десетилетия.

— Да, така е. Но аз произхождам от много патриархално семейство. Баща ми беше московчанин, но не кореняк. Настанил се в Москва, след като завършил висше и се оженил за майка ми. Но по принцип произхожда от сибирско семейство с много строги правила и съхранени традиции. Всяка неделя цялото семейство дружно правело пелмени, а пък дядо ми бил строг и бързо раздавал правосъдие. И баща ми беше такъв. Също можеше да напляска някого с колана си.

— Примерно вашето, както си го представям, нежно дупенце?

— Не, мен не ме пипаше даже с пръст. Затова пък брат ми си го получаваше. Всички се страхувахме от него. Но и го обичахме. Той ни издържаше, беше наш защитник. Тъкмо той, а не моята майка ми позволи да се снимам още като малко момиче. Вярваше в мен.

— А мъжете ви? — напомни Бояринов, без да забравя да долива на Вера вино.

— Мъжете ми? Нали вече ви обясних. Безкрайната лекота на битието. Пътувания, гастроли, снимки, редки срещи и неизбежно отчуждаване. А на мен непрекъснато ми се искаше стабилност и постоянство.

— И ги намерихте в Олег?

— Да, представете си — отговори Вера, сякаш се стараеше да докаже нещо.

— Струва ми се, че той е по-млад от вас. С колко години беше…

— Десет. И какво? — предизвикателно отговори Вера.

Но по това как веднага се зачерви лицето й Бояринов разбра, че е напипал болното й място.

— Господи, ами абсолютно нищо! Всъщност изглеждате много по-млада от него.

— Изобщо не ме вълнува как изглеждам — високомерно каза тя.

— Така ли? — лукаво се усмихна Бояринов.

— По-точно, аз съм сигурна в себе си. И в своята външност.

— Господи, Верочка! От първия момент на нашето общуване ви уверявах, че сте завладяваща жена. Че сте извън всякаква възраст. Че вашата загадъчна сексуалност може да подлуди всеки мъж от седем до седемдесет години!

Вера се засмя.

— Най-накрая! Вече се бях изплашил, че ще загубя своята звезда. Разберете, че не ви разпитвам от празно любопитство. Аз трябва да знам за вас и за Олег всичко. Като семейния лекар, като адвокат, ако щете. Трябва да чувствам героите от филма си, моите Ирина и Максим. Тези измислени образи ще бъдат въплътени във вашите с Олег тела, във вашите души, сърца.

Вера гледаше Бояринов като омагьосана. Мек, проникващ в съзнанието глас, който те обвива изцяло, кара те да бъдеш послушна и покорна.

— Та все пак, какво намерихте в Олег? — като безжалостен изследовател, който препарира нещо живо и трептящо, се върна към своята тема Бояринов.

— Нима не отговорих? Олег е въплъщение на надеждата, верността. С него се чувствам защитена. Работата не е във възрастта, както вие сам казахте, Антон. Както женствеността не зависи от възрастта на жената, така и мъжествеността не се определя от годините на мъжа.

— Ах, Верочка, колко се радвам, че съдбата ме свърза с такава интересна жена! Вие сте невероятна! Но защо изчезнахте от киното? Не съм виждал ваши неща от… седем години, струва ми се.

— Да. Роди ни се дъщеря. Късно дете. Пък и Олег винаги е бил против аз да работя. Самият той е достатъчно успял актьор и може да изхрани двете с дъщеря ни. Да си призная, към момента на нашия роман се бях уморила от напрегнатата работа и в театъра, и в киното. Зарадвах се, че мога да си дам почивка. Освен това в бита си съм скромна жена и се задоволявам с малко.

— Излиза, че той ви е заключил в клетка, вашият Олег, така ли?

— Е… защо заключил… Аз самата…

Гласът й прозвуча несигурно. Бояринов отново наля вино в чашите.

— Как успях да завладея и двама ви? Разбира се, имам предвид предстоящата работа.

— Аз настоях. Когато се обадиха от ваше име, аз убедих Олег. Вие сте един от най-добрите режисьори…

— Един от най-добрите? — повтори с въпросителна интонация Бояринов и погледът му за миг стана жесток и студен.

— Добре, най-добрият. Просто не исках да ме подозирате в ласкателство — бързо се поправи Вера.

— Всичко е наред, вие сте чудесна — сухо се разсмя Бояринов. — Та значи, получихте предложението и настояхте да го приемете?

— Да. Олег, ако трябва да бъда честна, отначало беше против. Но аз го убедих.

— Значи все пак и вие решавате нещо в семейството?

— Разбира се. — В този момент гласът на Вера придоби метални нотки.

— О! Сега вече вярвам. Вярвам, че вашият сибирски характер не се е размекнал окончателно пред чара на младия ви съпруг. Браво!

— Не се размекна — потвърди Горбовска. — Освен това има и материален мотив. Дъщеря ни често боледува и решихме да строим къща извън града. Доходите на Олег стигат, за да живеем, но за нова къща не са достатъчни.