Фридрих Незнански: Платинената карта

Невзрачният човек отвори вратата на колата и се измъкна навън.

— Тогава кой е убил Плат? — попита Турецки, димейки с цигарата си.

Херсонски сви рамене.

— Това не ми е известно. Нали ви казах, килърът ми върна парите.

— Как се казва той?

— Не знам. Наистина не знам! Свързахме се него по интернет. Случайно се натъкнах на обявата му в мрежата. Александър Борисович, трябва да ми повярвате! Нали аз сам… сам дойдох при вас! — Херсонски притисна длан към гърдите си и се намръщи. — По дяволите… Сърцето пак ме сви… — Погледът на Яков Наумович стана жално-умолителен. — Александър Борисович, моля ви, нека да си почина. Не съм спал вече цяло денонощие.

Турецки тръсна цигарата си и сурово изгледа Херсонски.

— Имате болно сърце?

— Както повечето старци — въздъхна Херсонски. — Само да си почина малко.

— Добре, ще наредя да ви изпратят в болницата. А нашия разговор ще продължим по-късно.

Същия ден Рябчук, съвземайки се от клофелиновото отравяне, разказа на Турецки, че председателят на Съюза на инвеститорите Иван Петрович Кожухин е удавен в Истринския язовир не от кого да е, а от Григорий Вашкин, наричан още Десантника. Рябчук и Марков не са присъствали на удавянето, чакали са Десантника в една кола близо до язовира.

Десантника се върнал от „работата“ си мокър и зъл и няколко пъти повторил, че жертвата се съпротивявала и никак не й се щяло да отиде на дъното. След което през целия ден се сгрявал с водка в същата кръчма, където ставали срещите на Рябчук и Сидоренко, довели по-късно Десантника и Марков до толкова печална и за двамата развръзка.

Обаче все още нямаше отговор на въпроса кой е убил американския милиардер Лайъм Плат.

Вера Акишина и Турецки седяха в неговата кола. Момичето не пожела да разговаря със следователя вкъщи, „за да не травмира близките си“. (Татяна Олеговна и Артур имаха наложена мярка за неотклонение „подписка“ и появата на Турецки можеше наистина да ги докара до нервен шок.)

Преди да започне разговора, Турецки запали цигара. Предложи и на Вера, но тя отказа.

— Не искам. Но вие пушете.

Момичето бе много красиво. Овално лице с красиво очертани скули, големи очи, очертани с дълги, пухкави мигли, изящен нос, пищна светла коса, разстилаща се върху раменете й. Докато гледаше Вера, Турецки усети в сърцето си някакво старо парливо усещане, което поразява всеки мъж, видял пред себе си красива и недостижима — поради разнообразни причини — жена.

— Вера Сергеевна — започна Турецки, — знам всичко за „Платинената карта“ и за вашето участие в този… — Турецки се поусмихна — проект.

— Все едно ми е — равнодушно отвърна Вера, без да погледне Турецки. — Готова съм да отговарям за всичко, което съм извършила.

— Дойдох не за да ви обвинявам в нещо — меко каза Александър Борисович. — Разследвам убийството на един човек. Вие можете да ми помогнете.

Вера се извърна и погледна Турецки.

„Ангел — помисли си Александър Борисович. — Истински ангел!“

— Готова съм да ви помогна — каза Вера. — Но не съм сигурна, че ще мога. За кого говорите?

— Наричаше се Лайъм Плат.

Вера кимна.

— Чувала съм това име. Той е някакъв милиардер, нали?

— Беше — отговори Турецки. — Докато не го убиха.

Вера смръщи тънките си тъмни вежди.

— Едва ли бих могла да ви помогна — тихо каза тя. — Никога не съм виждала Плат. Защо дойдохте точно при мен?

— Защото познавате отблизо човека, който… който е бил свързан с Плат.

— Свързан? — Вера се замисли. След това миглите й трепнаха, в очите й се появи разбиране и тя попита: — За Дейвид Флин ли става дума?

— Да — отвърна Турецки. — Ако не греша, вие сте се запознали с него в Париж.

Вера студено се усмихна.

— Да, това се случи в Париж. Тогава той се представи като служител на фирма, която иска да купи наши програми. Но после се оказа, че това е било само примамка. Той просто искаше да се сближи с мен. Бях му харесала, нали разбирате?

— Прекрасно го разбирам — кимна Турецки.

— По-късно пристигна в Москва и ми предложи да се омъжа за него. Аз му отказах. — Вера отмахна от челото си дълъг кичур коса. Погледна Турецки и присви красивите си очи. — Извинете ме, нали вашето име е Александър Борисович?

— Да — кимна Турецки.

— Александър Борисович, аз не познавам добре историята на техните взаимоотношения. Имам предвид Дейвид и този човек… — Плат. Момичето намръщи високото си чисто чело. — Само веднъж съм чувала от Дейвид това име — замислено произнесе тя. — И беше доста отдавна. Някъде преди около половин година.