Фридрих Незнански: Платинената карта

— Каква глупачка… — прошепна Марат, свивайки юмруци. — Господи, колко е глупава.

Турецки се усмихна.

— Защо? Просто много ви обича. Между другото Яна каза, ще ви чака да се върнете от затвора толкова, колкото се наложи. Помислете за това през свободното си време, Соколов. От днес нататък ще го имате предостатъчно.

Ден преди да се състои този разговор, сътрудниците на Главното управление за вътрешна сигурност в Министерството на вътрешните работи (чийто заместник-началник бе генерал-майор Вячеслав Иванович Грязнов) арестуваха майор Юрий Устюгов по подозрение за връзка с криминалната групировка на Десантника.

Бандитът Рябчук, вече напълно съвзел се след клофелиновия шок, разпозна Устюгов като човека, идвал във вилата с Десантника.

Майор Устюгов не отричаше — той призна, че е организирал убийството на Кожухин и отвличането на Акишин, но заяви, че няма никакво отношение към убийството на милиардера Плат.

В този момент Турецки и без обяснението на Устюгов бе сигурен, че убийството на Плат е организирано от Дейвид Флин.

Сергей Сергеевич и Гера се оказаха сътрудници на МУР — полковниците от милицията Сергей Сергеевич Борисов и Георгий Иванович Овчинников. „Отровителят“ Марат Соколов ги разпозна по снимките от служебните им досиета.

Преди седмица те си взели отпуск (двамата били приятели и често почивали заедно) и заминали в неизвестна посока, без да казват каквото и да било някому. (Статусът им на неженени въпреки напредналата възраст им позволявал да правят това без излишни проблеми и скандали.)

Борисов и Овчинников бяха обявени за федерално издирване, но и главният злодей — „поръчителят“ на убийството на Плат, хакерът от международна класа Дейвид Флин все още се разхождаше на свобода.

Това се превърна в много сериозен повод за негодуването на Денис Грязнов. Той бе приел твърде лично делото на Акишини. И за това си имаше причини.

Докато седеше в кухнята на апартамента на Турецки, Денис, забележимо разгорещен и изнервен, неотклонно поддържаше собствената си линия.

— Александър Борисович, ако нито Интерпол, нито милицията могат да хванат този нехранимайко, тогава ще го пипна аз! Имам предвид — заедно с моите момчета.

— Денис, на твое място аз не бих се вълнувал чак толкова — меко каза на Грязнов Ирина Хенриховна, доливайки горещ чай в чашата му.

— Точно така — потвърди Турецки. — Ти, Дениска, трябва да слушаш тази жена. Тя не те съветва за лошо.

— Стига шеги — изръмжа Денис. — Аз съм напълно сериозен. С неговите пари няма да му е никакъв проблем да си купи нови документи и да изчезне от Русия, както преди се е изпарявал от Лондон и Париж. Тогава какво ще правим?

— Денис, искам да разбереш, че трудността не е в това да се арестува Дейвид Флин. Но задържането му трябва да стане в присъствието на съдебен изпълнител от Франция. Френският съд е вече информиран. Всеки момент в Москва ще пристигне френски полицейски дивизионен комисар.

— Точно така. Остава да добавите, че при вас всичко е под контрол.

— Абсолютно вярно! — усмихна се Турецки. — Муровците не свалят очи от конспиративните квартири на Флин. Особено внимателно следят жилището му на Таганския площад, в което е водил Вера.

При споменаването на Вера лицето на Денис стана още по-недоволно и мрачно.

— Саша, по-полека! — строго каза на мъжа си Ирина Хенриховна.

— Саша съм от четиридесет и седем години — също толкова строго я парира Турецки. — Денис, престани да се измъчваш. Ти свърши твоята работа. Семейство Акишини се събраха, вече няма отвлечени. Получи си хонорара. Останалото ще свършим ние.

— Сигурно ще го направите — избоботи Денис, въртейки в ръцете си чаената чашка. След това остави чашата върху чинийката, погледна Ирина Хенриховна и каза: — Аз като че ли трябва вече да тръгвам. Благодаря за чая и сладките.

— Как така ще тръгваш? — плесна с ръце Ирина Хенриховна. — Ами тортата? Ще е готова само след петнадесет минути!

— Да, Денис, добрите хора не се отнасят така помежду си — подкрепи жена си Турецки. — Остани поне още половин час.

— Не мога — каза Грязнов и положи длан върху гърдите си. — Наистина не мога. Очертава се нов клиент. Трябва да проведа съвещание.

Вече в антрето, докато се сбогуваше с домакините, Денис каза:

— Александър Борисович, нали ще ми се обадиш, когато хванеш Флин?

Турецки се закле да позвъни и Денис си тръгна дълбоко недоволен от себе си, от Турецки, а и от Ирина Хенриховна, която му попречи да наложи своята линия.