Фридрих Незнански - Черният квадрат

В изпълнение на това разпореждане на 25 и 26 ноември т.г. двама оперативни служители от 2-и отдел на МУР: капитан Потьохин и лейтенант Лазарев, осъществяваха охраната на членовете на бригадата.

На 26 ноември в края на работния ден — шест без петнайсет — за другарите Меркулов и Турецки пристига луксозен автомобил «Волга» МОС 10–12. Заедно със съдебномедицинския експерт М. Н. Счастлива те се качват в лимузината. Потьохин и Лазарев потеглят след тях с волта № МКЦ 38–39, следвайки ги на разстояние 30–40 метра, за да не бъдат забелязани. От «Садовое колцо» лимузината продължава по «Ленински проспект». В края на проспекта завива наляво и спира недалеч от строящ се обект (впоследствие се изясни, че сградата е предназначена за оперативни цели на КГБ център).

Нашите оперативници не са очаквали опасност, смятайки, че следствената бригада е тръгнала за изпълнение на рутинни следствени действия. Ето защо са останали на разстояние. Обаче в 18 ч. и 20 мин. срещу служителите от прокуратурата е било извършено нападение: неизвестни лица са стреляли по тях с автомат в момента, когато са слезли от автомобила.

В резултат на това нападение съдебномедицинският експерт М. Счастлива е убита на място, Меркулов и Турецки — ранени. Шофьорът на лимузината отнема от Меркулов чантата с документацията и изчезва от местопроизшествието заедно с автоматчика (или автоматчиците). Нашите оперативници са се опитали да преследват бандитите, но не са успели да ги настигнат. Чрез ОРУД — ДАИ бе обявено издирване.

Тежко раненият К. Меркулов и А. Турецки, чиято рана не е опасна, бяха откарани в 11-а градска болница в Гагарински район на гр. Москва.

На местопроизшествието отиде оперативна бригада от Гагаринското РУВР, а после — следствена бригада от прокуратурата и ГУВР на Московския градски изпълком. След огледа на местопроизшествието трупът на М. Н. Счастлива бе откаран в моргата на Първа градска болница.

В момента 2-и отдел при МУР пристъпи към издирването на убийците на гражданката М. Счастлива.

Тъй като това дело за предумишлено убийство подлежи на прокурорско следствие, настоятелно Ви моля да наредите на началника на следствената служба при Московската градска прокуратура — старши съветника от правосъдието др. Л. В. Пархоменко да определи квалифициран следовател за неговото провеждане.

Началник 2-и отдел на МУР при

ГУВР на Московския градски изпълком

подполковник А. Романова

гр. Москва, 26 ноември 1982 г., 19 ч. и 27 мин.“

27 ноември 1982 година

Нямах желание за абсолютно нищо — нито да мисля, нито да виждам или разговарям с когото и да било, искаше ми се само да отпусна глава и да умра. Просто да умра и толкоз.

От мъка тропнах силно с бинтованата ръка по масата. Това пооблекчи болката в сърцето ми, която се премести в предмишницата и остро запулсира.

За мен времето сякаш се пресова в една-единствена и нескончаема минута на страдание. Отговарях на телефонни обаждания, самият аз телефонирах някъде, пиех болкоуспокояващи и пилешки бульон по заповед на Ирка Фроловска, племенница на една от моите съквартирантки. Но това не бях аз, невъзможно бе да съм аз, защото аз все още гледах Ританите безжизнени очи, притисках се до ледената й буза и виех като вълк от непоносимата изгаряща болка в сърцето си.

28 ноември 1982 година

„Скъпи Жора!

Ето че погребахме нашата Риточка без теб. Просто не мога да повярвам, че всичко това е действителност, че тя си отиде от нас безвъзвратно. Няма я вече скъпата ни приятелка. Беше ме помолил да ти разкажа подробно как се е случило всичко. Но ще ти кажа само, че това е много мръсна история, няма да я описвам, защото се боя писмото да не попадне в чужди ръце… На погребението дойдоха страшно много хора — от Първа градска болница, от «Петровка» 38. А Сергей Иванович Счастливи пристигна едва вчера от Афганистан и такава скръб го сполетя. Ритиният Саша, нали помниш оня млад следовател, също е пострадал в тая история, ранен е в ръката, другият следовател е ранен много тежко, кажи-речи, смъртоносно. Днес Саша седя при него цяла сутрин и са му казали, че почти няма надежда да оживее… Горкият Саша, имам чувството, че се побърква, нали смятаха с Риточка да се женят и изведнъж такова нещастие да се случи.

Всички ходихме на погребението във Востряково — и Валка Никулин, и Сеня, и твоите момчета — художниците, дори Инка Никулина. Само тебе те нямаше. И цветя, цветя, купища цветя. Моят господин Дейвид Драпкин беше много мил, донесе огромен букет рози за Риточка. Но с вида си направо шокира хората на гробищата — в някакво мърляво шлиферче, оръфани дънки и усукан на масур шал около врата, ама за сметка на това дойде с форда. Помниш, че Риточка все си мечтаеше да се повози на форд, нали? И такова нещастие да я сполети.