Фридрих Незнански - Черният квадрат

Преди два дни сигурно щях да се стресна от подобно предложение, но сега го приех като единствено възможния вариант. Ето защо отговорих еднозначно:

— Да.

Вече час и четиридесет и пет минути бях ръководител на следствената бригада по делото за убийствата на Ракитин и Куприянова, но всъщност засега още не работех с тази бригада, тъй като в понеделник Семьон Семьонович ходеше на някакви процедури в поликлиниката и идваше следобед, а другият член на бригадата — капитан Грязнов — не се бе явил на работа по неизвестни причини. Така ме информира Романова. Написах на машината постановление за издирването и задържането на Виталий Шакун. Снимката му лежеше пред мен на бюрото — русоляв, с кръгло лице, бели вежди, широк нос и светли, малко дръпнати очи. Обикновено лице… На убиец…

Продължих да печатам с един пръст на машината. Изтичаше десетдневният срок от задържането под стража по член 90 от НПК на голяма група заподозрени. До края на този срок трябваше да им се предяви обвинение, в противен случай — да се промени мярката за неотклонение, като например подпишат декларация, че няма да напускат града. Прелиствах делото — Волин, Лукашевич, Фролов… И още пет-шест човека от спекулантската група на Волин и от тъмния бизнес на Леонович — Мазер. Началникът на предварителния арест ме беше побъркал с неговите обаждания, голям правозащитник се извъди — трябвало на секундата да има на бюрото си тези постановления. Работех като на конвейер, когато дочух откъм коридора почукване на бастун: Семьон Семьонович идваше на работа. Взех делото и тръгнах към кабинета му. Трябваше да възложа на Мойсеев да подбере конкретните улики срещу Шакун — отливките от стъпки на мястото на убийството в Соколники, различните микрочастици, отново всичко, както за Казаков-Крамаренко. Уликите трябваше да са готови до момента на арестуването на втория убиец…

Емелянов каза, че щял да „докладва за разкриването на убийствата“, сякаш че изобщо не знае за Касарин, не е чел разобличаващите го документи и никога не е имало фалшиво обаждане за аудиенция при Чебриков. А чисто и просто следователят по особено важни дела Меркулов е уредил увеселителна разходка без разрешение на началството, за което и тримата пострадахме така жестоко… Значи отново борба на живот и смърт, отново хайка за вълци, в която никой от нас не знае кой е ловецът и кой звярът…

Семьон Семьонович Мойсеев отключи сейфа и извади отвътре четвъртинка водка. Наля в две малки мензурки, подаде ми едната и каза:

— Да пием, Александър Борисович, за Маргарита Николаевна, за упокой на душата й…

Отпих глътка и тъжно погледнах към сейфа и връзката ключове, които се поклащаха на металната врата — зад нея лежеше документацията на Ракитин. Не, не успя Меркулов да осъществи начинанието си за разобличаването на Касарин, също както Ракитин не успя в парка Соколники. Разполагаме само с показанията на Крамаренко-Казаков, които не вършат никаква работа. Ще ги сметнат за клевета от страна на един рецидивист и толкоз. А и всички тези материали за престъпната дейност на Касарин в чужбина ще останат без внимание — действал е като оторизирано лице и така нататък, и тем подобни… Ще припишат всички тези убийства на американското разузнаване — капиталистите се домогват до секретната доктрина и точка. Но някъде дълбоко в съзнанието ми се въртеше въпрос, мъчех се да го уловя и формулирам, обаче мисълта ми се късаше и той ми убягваше. И неочаквано ми просветна — все пак защо Касарин се стреми на всяка цена да сложи ръка на документацията? От какво се страхува? Това е въпросът — от какво се страхува Касарин. Истината е, че хич не му пука от нашето разследване.

Костя каза тогава в електричката, че Ракитин е искал да направи обществено достояние действията на Касарин. И Касарин ужасно се страхува от такава гласност на Запад. Това ще означава край за него. Тогава никой няма да го прикрие.

Погледнах още веднъж сейфа на Мойсеев. Вече знаех какво ще направя. Не може да се каже, че си представях ясно всички последици от моето намерение. А и в интерес на истината аз изобщо не мислех за тях. Вече бях взел решение и се чувствах много по-бодър. Сега всичко зависеше само от моето умение и ловкост.

Когато се върнах в кабинета, извадих от шкафа папка с някакво старо дело и позвъних на Мойсеев.

— Семьон Семьонич, спешно ви вика Леонид Василич — изломотих припряно в слушалката като нашия секретар Гарик. Налагаше се да използвам всяка възможност, дори най-идиотската.