Фридрих Незнански - Черният квадрат

Когато излязох секунди след него и стигнах до ъгъла в коридора, видях как предпазливо се затваря вратата на кабинета по криминалистика. Следователно Меркулов е крил всички тия „експлозиви“, заради които преживяхме толкова премеждия, в огнеупорната каса № 2 на Семьон Семьонович Мойсеев.

Тъкмо шефът ми се върна в кабинета (аз вече седях зад бюрото си с нехаен вид), от вратата надникна къдрокосият Гарик:

— Пристигнала е кола за вас, Константин Дмитриевич!

Опитах се да обясня на Меркулов — по дяволите! — грабнал чантата с книжата, той изхвръкна в коридора и хукна по стълбището надолу. Все пак успях да го настигна и да изкрещя в ухото му:

— Не мога да дойда, Костя!

Той се спря.

— Как така?!

— По лични причини.

Меркулов се обърна, блъсна външната врата и аз видях как от отсрещния тротоар, приветливо махайки ни с ръка, тичаше Рита.

Шофьорът на черната лимузина, едър млад здравеняк, вече услужливо отваряше вратите пред нас. Меркулов щракна с пръсти от досада и му каза:

— С нас ще дойде и тази дама…

Шофьорът сви безразлично рамене — какво му пука?! — и седна зад волана, шефът ми — на седалката до него, а ние с Рита отзад.

— Риточка, ще се постарая да освободя Саша колкото се може по-скоро…

— Няма проблем, Костя, ще почакам — примигна тя с дългите си сини ресници.

Преди още да е спряла напълно колата, Меркулов скочи, все така стискайки в ръка поовехтялата си чанта. Стори ми се, че вилата на главния чекист е някак неестествено слабо осветена, но той вече подтичваше с гигантски крачки към светлинките, мъждукащи през редките борове.

Тръгнах след него, но изведнъж усетих, че нещо не е наред.

— Саашааа! — изкрещя зад мен Рита.

Обърнах се — и от този миг животът сякаш потече с главоломни скокове назад. Когато опитвам да си спомня последователността на случилото се, всеки път се обърквам. Като че гледам в детски калейдоскоп и ярката мозайка от разноцветни стъкълца при всяко тръсване се нарежда в нова фигура. Тичах с всички сили към Рита, но времето сякаш спря, или по-точно се понесе с бясна скорост. Аз тичах, тичах с чувството, че никога няма да стигна до нея. Ето, още крачка-две… но застинах, кажи-речи, във въздуха, защото видях как Рита, прегърнала стъблото на един бор, бавно се свлича на земята. И тогава чух автоматна стрелба, тоест едва тогава разбрах, че се стреля с автомат, защото стрелбата започна още щом се обърнах при вика на Рита. В същия миг започнах да падам стремително надолу от някаква шеметна височина и това продължи много дълго, тъй като успях да видя в краката си разтворената чантичка на Рита и малко по-встрани връзката с ключове. След това всичко потъна в мрак…

… Лежах неподвижно на земята, конвулсивно вкопчвайки се с пръсти в ледената почва, притиснал буза до Ритината студена буза и опитвайки се да надникна в безжизнените й очи. А наоколо цареше гробна тишина, наоколо беше проклетият свят, в който мъртвите остават мъртви завинаги. И тогава видях светещия циферблат на часовника ми — беше шест и двайсет и една минута. С усилие се надигнах на колене — на десетина крачки от мен, неудобно облегнат на едно дърво, седеше Меркулов. Очите му бяха затворени, а на мястото на устата му зееше черна дупка. В сключените пръсти на едната ръка все така стискаше откъснатата дръжка на чантата.

Те не са очаквали, че с нас ще дойде Рита. Явно мъжът с автомата я е видял със закъснение, но тя тутакси го е съгледала и изкрещяла. Искала е да ни предупреди с нейното „Саашааа!…“ Тогава той е пуснал един откос по посока на вика, след което е започнал да стреля по нас. Мен ме беше ранил в рамото или предмишницата, защото не можех да вдигна ръката си. А Меркулов очевидно е убит. Отново погледнах оцъклените очи на Рита и отново проклех този свят… Обхванал с ръце главата си, взех да вия от нетърпимата болка, която разкъсваше сърцето ми…

„Секретно

До

прокурора на гр. Москва

държавния съветник от правосъдието 2-и клас

др. С. А. Емелянов

ТЕЛЕФОНОГРАМА

Съгласно секретна инструкция №24 от 5 август 1971 година — да бъде уведомяван незабавно градският прокурор за всички случаи на насилствена смърт в територията на голяма Москва — Ви съобщавам:

На 24 ноември т.г. бяха отвлечени от неизвестни лица и подложени на изтезания стажант следователят от Московската градска прокуратура Александър Турецки и малолетната дъщеря на следователя по особено важни дела К. Меркулов — Лида.

Във връзка с това началникът на МУР при ГУВР на Московския градски изпълком получи от Вас секретно разпореждане да бъдат взети неотложни мерки по осигуряване безопасността на следствената бригада, разследваща убийството на В. Ракитин.