Фридрих Незнански - Черният квадрат

За периода от 1975 до 1982 г. В. В. Касарин е присвоил 6 (шест) милиона рубли.

Опасявайки се да не бъде разобличен от служители в Министерството на външната търговия, ГРУ при Генщаба на СССР и КГБ на СССР, той е извършил самостоятелно, както и с помощта на свои подчинени или агенти редица физически разправи — убийства, включително на А. Е. Зотов, Ю. Ю. Леонович, А. Мазер, В. С. Куприянова и В. Н. Ракитин.

Като извършители на престъпните замисли е използвал своите агенти Владимир Казаков-Крамаренко и Виталий Шакун — изцяло зависими от него, — които е снабдявал с необходимата информация, прикритие и оръжие.

На 17 ноември т. г. Казаков и Шакун, подстрекавани от Касарин, нападат в парка Соколники гражданина Ракитин, удушават го с жица и му отнемат чантата със секретна документация, образци от фалшива валута и лични записки, разобличаващи Касарин в извършването на държавни престъпления, след което симулират самообесване на жертвата.

Същата вечер, след като проникват в хотел «Централен», подлагат на изтезания гражданката В. С. Куприянова и накрая я убиват с пистолет «Браунинг».

Опасявайки се да не бъде разобличен от Казаков-Крамаренко, Касарин възлага на един от своите (неустановен от следствието) агенти да го убие. През нощта на 21 срещу 22 ноември т. г. във влака Москва — Новоросийск неизвестният стреля в Крамаренко с пистолет «Колт» 7.65 мм и му нанася тежка телесна повреда с опасност за живота.

Пак така, опасявайки се от разобличенията на Ю. Ю. Леонович и чуждестранния гражданин Алберт Мазер, съучастници в користните му злоупотреби, Касарин поръчва на своя дългогодишен агент Виталий Шакун да убие тези лица. Вечерта на 21 ноември 1982 г. в ресторант «Берлин» с пистолет парабел «Браунинг» Шакун убива Леонович и ранява Мазер.

По-късно, на 23 ноември т.г., гражданката Соя-Серко, също съучастница на Касарин в много престъпления, изпълнявайки неговата воля, прониква в института за бърза медицинска помощ «Склифосовски», преоблечена като сестра, и дава отрова на А. Мазер, който скоро след това умира.

Вземайки под внимание гореизложеното и позовавайки се на чл. 143 и 144 от НПК на СССР,

ПОСТАНОВИХ:

Да се подведе под наказателна отговорност гражданинът Василий Василиевич Касарин, като му се предявят обвинения по членовете: 102, точка «е» (предумишлено убийство), 17–102, точки «в», «г», «е», «з», «л» (съучастие в предумишлено убийство), 93–1 (злоупотреби в особено крупен размер), 88, част 2 (валутни операции в особено крупен размер), 170, част 2 (злоупотреба със служебното положение), 173, част 2 (получаване на подкупи).

Следовател по особено важни дела

при Московската градска прокуратура

съветник от правосъдието Константин Меркулов“

С голямо нетърпение зачаках Меркулов, искаше ми се да обсъдим постановлението, и напрегнато се ослушвах да чуя познатите стъпки. Най-после той се върна, но не така въодушевен както преди, веднага седна на машината и зачука като кълвач. После пъхна написаното в плик, подаде ми го с двайсет рубли за такси и заръча спешно да го отнеса на Пономарьов, като ми каза адреса му на проспект „Университетски“.

Това пътуване ми отне малко повече от час.

Едва когато се върнах — в два и нещо, — започнахме да обсъждаме с Меркулов подробностите от нашето дело. Пушехме цигара от цигара и гадаехме дали ще се задвижат нещата след нашия сигнал, изпратен до Чебриков чрез Пономарьов…

Вече разчиствахме бюрата си, пъхайки книжата по чекмеджетата и шкафовете, когато зазвъня телефонът. Вдигнах.

— Обажда се помощникът на председателя на КГБ генерал-полковник Чебриков. Виктор Михайлович би искал да говори със следователя по особено важни дела Меркулов.

Меркулов, който вече държеше слушалката на деривата, каза, че е на телефона. „Започна се!“ — мина ми през ум.

Почти цяла минута той слуша мълчаливо, поблагодари на Чебриков и затвори.

— Саша, сега Чебриков изпраща кола за нас, ще ни приеме в конспиративната квартира, където се среща с личните си агенти. Аз ще събера всички материали, а ти събери мислите си — и изхвръкна от кабинета.

Тая среща ми объркваше плановете. В шест без четвърт — в петък свършвахме работа петнайсет минути по-рано — Рита трябваше да ме чака пред входа на прокуратурата. Бяхме решили да поплуваме в някой басейн или просто да се поразходим. Без кола. Времето беше доста топло и приятно за сезона.

Меркулов долетя обратно и започна бързо да комплектува книжата от донесената купчина. Сегиз-тогиз ме поглеждаше с изненада. Очевидно недоумяваше защо не съпреживявам с него този исторически момент, но всъщност аз горях от любопитство да узная откъде донесе материалите на Ракитин. Значи през цялото време ги е крил в сградата на прокуратурата. Съзнавайки, че периодът на жадните ми въпроси бе отминал, реших да не го питам, а само да го проследя при поредното му отиване до „скривалището“.