Фридрих Незнански - Черният квадрат

Както си е обичайно при подобни случаи, недалече от поляната се тълпяха любопитни. Единият от старшините, които бяха открили трупа и се мъчеха малко грубо да разпръснат тълпата, дойде при Меркулов и каза:

— Имам нещо за вас, другарю следовател. Записах имената на двама души: младеж и девойка. Казват, че били видели едно — друго, и аз не ги пускам да си ходят. Държа ги под наблюдение. Какво да правим с тях?

— Предайте ги на капитана — кротко, почти нежно отговори Меркулов и кимна към Грязнов, — а останалите нека се разотидат. Помолете ги, и то съвсем любезно, ако обичате. Нали виждате какви хора са дошли днес на панаира?

Старшината изкозирува и си отиде. След няколко минути Грязнов, седнал на един пън, започна да записва обясненията на очевидците — младежът уплашено мънкаше нещо, а девойката хихикаше нервно.

Аз, кой знае защо, веднага бях решил, че висящият на дървото мъж е бил убит. Но моята увереност се крепеше на интуицията, която всъщност е нищо без конкретна информация.

— Константин Дмитрич — тихо се обади Рита, — това много ми прилича на убийство.

— Ще видим, ще видим. Да не бързаме с изводите, Рита!

Започна обичайната процедура за оглед на местопроизшествието.

Меркулов най-обстойно разглежда дънера на дървото и клона с примката, кляка и се взира в почвата под обесения. Става и се отдалечава от трупа, разширявайки радиуса на огледа. После извиква при себе си криминалиста Козлов. Двамата разглеждат откритите от Меркулов следи от стъпки, а след секунди Козлов ги фотографира в мащабна снимка. После двамата клякат и отстраняват внимателно от следите всички клечици, тревички и листа. Заздравяват грунта, с други думи, напръскват стъпките със специална смес — ацетонов разтвор на целулоид. Когато тези приготовления завършват, Козлов ги залива с гипсова каша. След двайсетина минути гипсовите отпечатъци са готови и увити в целофан, биват прибрани в кутия с опаковъчни стърготини. Меркулов и Козлов минават към друга верига от стъпки, които особено отчетливо се виждат в гъстата лепкава кал. Според трасологията по линията на следите може да се съди не само за походката на даден човек, но и за неговия ръст, пол, възраст и физическо състояние…

Приключил работата със следите, Козлов започва да действа като истински кинооператор: ту прикляква на земята, ту става, ту се вдига на пръсти — фотографира обесения във всички ракурси със своя „Зенит“. Едва след това Меркулов нарежда да свалим трупа от дървото, старателно опакова жицата и я прибира в кутия, а Рита пристъпва към външния оглед на трупа.

— Кой ще се заеме с оперативната работа по този случай? МУР или районната криминална служба?

Дългият показалец на Меркулов е опрян в кафявата папка с документацията за неотложни следствени действия.

— Май ние — въздъхна Братишка, — след като е на наша територия, значи ние трябва да се заемем. Дори ако по-късно се включи МУР. Според вас, другарю Меркулов, какво е това — убийство или самоубийство?

— Изглежда, е убийство. Той има добре развита цианоза на лицето. Знаете какво имам предвид, нали?

Двамата с Братишка недвусмислено мълчим. Наистина аз бях чувал тази дума на лекциите по съдебна медицина и знам, че означава посиняване. Но само толкоз.

— Цианозата — започна да обяснява Меркулов, — тоест виолетовото оцветяване на кожата, е посмъртно изменение, възникващо при постепенното затваряне на кръвоносните съдове.

— Е, и? — не разбра Братишка. — Нима в нашия случай не е така?

— Ако предположим, че той се е обесил сам — намеси се Рита, — при такова класическо положение на тялото, когато краката не докосват земята, е трябвало да стане внезапно, разбирате ли, внезапно затваряне на шийните кръвоносни съдове. А нашият клиент има отлично изразена цианоза, с обширни точкови кръвоизливи в кожата на лицето и конюнктивата на очите.

Рита продължи да обяснява още нещо за цианозата, но аз вече не я слушах, само я гледах. Всичко ми харесва в тази удивително красива жена. И сериозните сиви очи, и високото чело, и светлорусата коса. Дори плътния, малко дрезгав глас, начина й да пуши и да се облича и изключително стройната й аристократична фигура. Усетих, че се любувам на тази хубавица в неподходящо време и на неподходящо място. Стояхме в кръг около мъртвеца, положен по гръб на земята, ръцете му със свити юмруци бяха отметнати настрани, десният крак бе подгънат в коляното.

По молба на Меркулов огледах съдържанието на джобовете. Нищо интересно: гребенче, ключове, няколко билета за градския транспорт, седемдесет копейки на дребно. Нямаше дори бележниче, да не говорим за пари или документи.