Фридрих Незнански - Черният квадрат

— Е какво, момчета? Май здравата ви стреснах, а? Честна пионерска, и аз самият не знаех. Но нищо, тия кремълски хитреци ще си изпатят за изкривената информация. Вече доложих на генерала, той добре ще им прочисти ушите! В момента Трушин говори със зам.-министъра Заботин, той…

— Да забравим — прекъсна го Меркулов, — казвам, да забравим тоя цирк, полковник! Какво още се е случило в белокаменната Москва? Къде отиваме?

— Записвай — гласът на дежурния стана сериозен, — „Ленинградски проспект“ 145, блок 5, апартамент 93. Според съобщението на 129-о отделение преди половин час там е станал семеен скандал. Мокридин, шофьор на камион, пред очите на петгодишната си дъщеря е… намушкал жена си в корема с… онова, как се казваше… войнишки щик. Защото не му дала пари за пиене…

— Жената жива ли е? — отново го прекъсна Меркулов.

— Къде ти…

— Ясно. А какво е положението с тоя Мокрицин?

— Мокридин — поправи го дежурният. — И той е мъртъв. Когато патрулните започнали да разбиват вратата на апартамента, той се намушкал с щика в сърцето. И край!

— Ами детето?

— Момиченцето вече е откарано в детската приемна на „Даниловска“. С тия въпроси се занимава РОНО 4 4 Районен отдел за народно образование. — Б.пр. , не са наша грижа.

После Поташев и Меркулов замълчаха, сякаш по стар руски обичай да почетат паметта на покойните. Пръв наруши мълчанието Меркулов:

— Значи не се налага да бързаме, Николай Викторович?

— Не се налага, Константин Дмитриевич.

Старшината на волана бегло погледна към радиотелефона. Разбрал по свой начин отговора на началството, той изключи сирената и се престрои в автомобилния поток зад някаква зелена жигула. И така, без много шум и пара, ние продължихме по широкия „Ленинградски проспект“. Вече нямаше за къде да бързаме.

3.

Явно кремълският часовник бе ударил дванайсет часа, когато той излезе от метрото и тръгна по широката алея към парка. Спря се до павилиона за цигари, купи „Прима“, разпечата пакетчето и извади една. Скъса я на две. Едната половинка върна в пакетчето, а другата пъхна в кафяво дървено цигаре. Запали с вносна газова запалка. Докато бе зает с тази привична процедура, новата му яркожълта чанта стоеше на близката пейка, осеяна с рекламни листовки, вестници и празни бутилки. Той дръпна два-три пъти от цигарата, взе чантата и закрачи по алеята към централния вход на парк Соколники.

Днес времето все още беше хубаво, но според прогнозата от утре щеше да се развали, започваше зимата.

При първата контрола той показа пропуска си за изложението и позабави крачка, за да спре сърцебиенето си и да нормализира затрудненото си дишане. Вълнуваше се и съжаляваше, че не бе взел със себе си валидол.

Когато наближи пилоните със знамената в центъра на площада, водещ към централния павилион на откриващия се днес панаир, той не отиде при втората контрола, а приседна на една пейка встрани под голите вече, безлистни дървета. Тресеше го, но не от болестта, а от страх. Измъкна от джоба си черен калъф с очила, извади ги и забърса стъклата с малкото парченце кадифе. Слагаше очила само за работа, иначе беше далекоглед. Сега обаче му се искаше някак да поприкрие горната част на лицето си. Свали сивата шапка, попи с носна кърпа потта от челото си, след което нахлупи шапката по-ниско над очите и започна да бърше с кърпата овлажнените си длани. Погледна „Сейкото“ си — беше дванайсет и двайсет — и реши да поседи още малко, за да се съвземе окончателно.

Когато часовникът му вече показваше един без двайсет, той отвори чантата, щраквайки металните заключалки, извади отвътре зеленикава пачка, подобна на колода карти, пъхна я под пардесюто във вътрешния джоб на сакото, стана и с чантата в ръка се насочи към централния павилион на откриващия се международен панаир за електронни уреди. Движенията му бяха уверени, явно най-после бе успял да овладее нервите си.

Международният панаир за електронни уреди, в който участваха фирми от трийсет и три държави, трябваше да бъде открит още миналия петък, но смъртта на вожда обърка плановете на организаторите и те, след като съгласуваха и уредиха всички въпроси в ЦК, смело решиха да отворят павилионите веднага след погребението на Брежнев. Билетите и пропуските с печат „12 ноември“ бяха валидни и за днес, сряда, 17 ноември 1982 година.

Пред централния павилион цареше оживление. Една след друга пристигаха коли с посланици и чуждестранни кореспонденти. Очакваше се и извънпланово посещение на новия генерален секретар Юрий Андропов, който щеше да бъде придружен от председателя на Министерския съвет Николай Тихонов.