Фридрих Незнански - Черният квадрат

През това време мъжът се разхождаше покрай пилоните със знамената на страните, участнички в панаира, като се преструваше, че ги разглежда с интерес, докато всъщност внимателно наблюдаваше идването на чуждестранните гости. Ето защо не забеляза, че и той самият е станал „обект на наблюдение“. Ловко прикривайки се сред многолюдната тълпа, всяко негово движение следяха двама мъже: снажен блондин с атлетично телосложение, облечен в спортно яке с качулка, и тъмнокос мъж със среден ръст в късо карирано палто.

В един часа пред централния павилион спря дългата лимузина на американския посланик, а след нея и няколко нови луксозни коли с американски кореспонденти.

Мъжът трепна и с бързи стъпки се запъти към втората контрола. Изведнъж някой рязко го хвана за рамото. Обърна се. Това беше мургав млад мъж, лейтенант от дивизията „Дзержински“. Тази войскова част на МВР винаги действаше като охрана по време на панаирите и изложбите в Соколники.

— Върнете се, млади човече! — безцеремонно каза лейтенантът, който можеше да му бъде син.

— Ама как така — нервно възрази той, — аз имам пропуск!

— Аз пък имам инструкции — придържаше го лейтенантът за ръкава. — Заповедта на началството е да не пускаме засега никого — нито с билети, нито с пропуски. Виждате, че не само вас, никого не пускам. — Той махна с ръка към множеството хора, струпали се пред входните контроли. — Хайде, гражданино, идете да се поразходите. Пийнете една биричка в „Прага“. Елате след половин час, щом правителствените лица си заминат, всички ви ще пусна да влезете.

И младият лейтенант присви в усмивка и бездруго тесните си азиатски очи.

Познавайки добре съществуващите порядки, той бързо се предаде. Без да спори и да се възмущава, щракна отегчено с пръсти и закрачи по алеята към барчето, което му бе препоръчал дзержинецът. Вървеше и си мислеше, че все пак нищо ужасно не се е случило. Онзи, с когото си беше определил среща на панаира, ще го изчака, няма къде да ходи. Ако не веднага, след половин час ще му предаде новата жълта чанта, все още лъхаща на кожа…

Снажният рус мъж в якето с качулка, сега вече вдигната на главата, и тъмнокосият в късото карирано палто неотстъпно вървяха след него…

„Секретно

До отговорния дежурен

по ГУВР — Москва, полковник Н. В. Поташев

СЛУЖЕБНА ТЕЛЕФОНОГРАМА

Днес, 17 ноември 1982 г., в 14 часа и десет минути милиционерският моторизиран патрул, дежурещ в парка Соколники, в състав: старшините Глазков и Чередниченко, откри в горичката между централния павилион на новооткрития международен панаир и бар «Прага» трупа на неизвестен мъж на възраст между 40–50 години, обесен на една трепетлика в примка от жица.

Мястото на произшествието бе блокирано от милиционерски наряд и взвод от дивизия «Дзержински».

Тъй като трупът е открит в момент, когато панаирът бе посетен от другаря Андропов и лица от дипломатическия корпус, акредитирани в Москва, а и случаят е с неизяснен характер, настоятелно моля да изпратите на местопроизшествието оперативно-следствена бригада от МУР за разследване на този инцидент.

Зам.-началник на Соколническото РУВР подполковник Г. Братишка“

Из гората в парка Соколники сновяха оперативници от районната криминална милиция под личното ръководство на началника си — дребен мъж със смешното фамилно име Братишка. Но най-много се суетяха нашият умен Рекс и възтромавият му придружител лейтенант Панюшкин. След като подуши отвсякъде грайферните подметки на червеникавокафявите обувки, с които бе обут потърпевшият, Рекс повлече придружителя си към бара, минути по-късно го доведе обратно на поляната и пак хукна, този път към панаирните павилиони.

След петнайсетина минути кучето и човекът се върнаха тежко запъхтени. Кучето скимтеше, човекът псуваше. След още четвърт час Панюшкин връчи на Меркулов „Акт за използването на служебно-следственото куче“, написан с химически молив върху кариран лист. Той докладваше, че Рекс е хванал следата и го е повел през поляната към бар „Прага“, където е излаял срещу някакъв пиян мъж, седящ на маса до вратата. После изскочил от бара и се върнал при трупа, а оттам се затичал по следите към централния панаирен павилион, където ги загубил поради голямото струпване на хора.

През това време Меркулов, експертите Счастлива и Козлов, както, разбира се, и аз оглеждахме мястото на произшествието.

Казано на медицински и юридически език, виждахме типичен случай на обесване, което се определя като смърт от задушаване при затягането на примката около врата от тежестта на тялото. На пръв поглед имахме налице всички признаци на самообесване: странгулационна бразда, възелът на примката е по средата на тила, главата е неестествено извърната на една страна, езикът е изскочил от устата, син и надебелял, очите са изцъклени. Една върху друга на земята бяха наредени четири тухли, до тях се търкаляше сива шапка.