Фридрих Незнански - Черният квадрат

След половин час се върнахме. Меркулов все още „събираше гъби“ — обикаляше из поляната, гледайки съсредоточено в краката си. Поемните лица — двама служители от дирекцията на парка — стояха на пътеката и пушеха. Накрая Меркулов прекрати обиколките си. Взе пакета с храна от ръцете на Рита, седна на един пън и започна лакомо да яде. Застанал до него, аз държах парещата ръката ми картонена чашка с кафето му. Когато приключи и с кафето, той ме помоли да изтичам до бара и да хвърля там боклука в кошчето. „Въшлив аристократ! — помислих си ядно. — Не можа да запрати тия хартии в храстите!“

Когато се върнах, той вече димеше с една от своите „Димок“. За да си отмъстя за излишното разкарване (а може би все пак от ревност), попитах ехидно:

— Е, намерихте ли ядлива гъба, Константин Дмитрич, или попадахте все на отровни?

Меркулов изненадано впери в мен сиво-сините си очи и гледайки ме, без да мигне, извади от джоба на шинела си лъскаво сребристо квадратче, на което с малиновочервени букви бе изписано: „Майстор на спорта на СССР“. Той обърна значката откъм обратната страна — игличката на закопчалката беше счупена — и с абсолютно равнодушие попита:

— А вие как мислите, следовател Туредки, това отровна или ядлива гъба е?

От инат не отговорих, макар че, разбира се, тази находка беше най-малкото интересна. И кой знае, може би именно тя щеше да доведе следствието до полезни разкрития.

— Казвате цианоза! Освен цианозата още две обстоятелства свидетелстват за насилствена смърт.

— И кои по-точно?

— На врата му има не една, а две бразди.

Нашият мерцедес се носеше по площад „Комсомолски“ покрай прочутите три московски гари. Ето, отминахме Ярославската, която много прилича на болярски трем. През дрямката трудно долавях смисъла на онова, което бе казано.

— Първата е хоризонтална, от затягането на примката — пояснява женският глас, — а втората върви нагоре. Тя се е появила по-късно. При обесването.

— Да предположим — чува се баритонът на Меркулов. — А второто обстоятелство? Какво имате предвид?

— Самата примка — отговаря Рита.

Тя и Меркулов седят отпред, до шофьора. А аз на задната седалка заедно с Козлов, Панюшкин и Рекс.

— Примката е твърде къса, за да успее нормален човек да провре сам главата си в нея.

— Мда, така е. Късата примка прави съвсем нереална версията за самоубийство.

— Как мислите, Константин Дмитрич — пита Рита, — що за човек може да е убитият?

След кратка пауза Меркулов отговаря замислено:

— Знаете ли, по външност той изглежда типичен руснак. Но, виж, дрехите му някак не пасват. Разбирате ли какво искам да кажа? Облеклото и преди всичко бельото — извинете за подробностите, — гащите и потникът са показател за жизненото равнище на даден човек и принадлежността му към определена класа. Та слиповете и потникът на този мъж са чуждестранно производство. А нашите мъже, обикновените съветски хора, какво носят? Конфекция. Тоест черни сатенени гащета до коленете или наполеонки до петите. А тоя е пазарувал в чужбина. Доколкото разбирам от долно бельо, такива слипове и потници няма дори в „Берьозка“. А валутата откъде е? Няма вид на чейнджаджия, изглежда солиден. Остава едно — да е номенклатурен работник. Отговорен служител от Министерството на външните работи или външната търговия. Ще видите, че след час-два ще научим за изчезването на някой „баровец“. Заръчах на Братишка да „провери“ кадрите по крупните ведомства…

„За какъв дявол му е притрябвало това дело — мисля си. — И бездруго няма да го поемем ние. В момента нашата работа е да се разотидем по домовете си.“

Всеки московски следовател (от опитните) е длъжен да дава по едно денонощно дежурство по град веднъж на два-три месеца. А с разследването на убийствата се занимават обикновено следователите от районните прокуратури, на чиято територия е извършено конкретното престъпление.

Чувам как Меркулов боботи на Рита, че случаят все пак е неясен, защото макар и да е убийство с цел грабеж — парите и чантата са откраднати, — то професионални бандити не биха разнасяли трупа насам-натам, пък и на всичкото отгоре да го окачват на дърво. За какво им е тая театрална постановка? Чувам още, че Рита го пита защо потърпевшият не е бил пуснат да влезе на панаира, но отговора не чувам, защото изведнъж се озовавам на танцовата площадка в огряната от слънцето дискотека в Соколники. Аз съм по гащета и потник, под мишница стискам старата си ученическа чанта, а танцуващите около мен се стараят да ми я вземат. Подухва топъл вятър и разрошва леката ми, чисто измита коса. Изведнъж усещам остра режеща болка във врата — обръщам се и виждам подполковник Братишка с качулка на главата, който се опитва да ме удуши с гимнастически пружини. Проехтява автоматен откос. Танцуващите падат един след друг на дъсчения под. Отпред се мярка неясен силует на жена. Тя идва все по-близо и по-близо. В ръцете си държи „Калашников“. Усмихва се като Джокондата и натиска спусъка. С ужас различавам, че това е Рита, и падам прострелян… Умирайки, чувам нечий див смях.