Фридрих Незнански - Черният квадрат

— Дижюрни слидуватил, на произшествие!

— Грязнов, сериозно или се шегуваш?

Оказа се дори съвсем сериозно. Точно в полунощ под звуците на химна на Съветския съюз нашата бригада в пълен състав потегли към хотел „Централен“.

18 ноември 1982 година, 4 часът сутринта

— А сега, млади колеги, още веднъж да обсъдим всичко отначало — каза Меркулов. — Ще се опитаме да открием логична връзка между тези две произшествия. Разбирам, че умирате за сън, но утре в девет… тоест вече днес, аз ще трябва да се явя пред ръководството и да докладвам за тези убийства.

Току-що се бяхме върнали на „Петровка“ от хотел „Централен“ и отново седим около кръглата маса в следователския кабинет. Ние — значи Меркулов, Козлов, Рита и аз. Панюшкин и Рекс не присъстват по нецелесъобразност. Чакаме Грязнов — извикаха го на телефона. Накрая Меркулов се обръща към мен:

— Може би ти ще започнеш, Александър Борисович?

— Добре. — Прокашлям се и изваждам на масата едва четливото четвърто копие от протокола за оглед, който бях писал в хотела под диктовката на Меркулов. — И така, всичко започва вчера късно вечерта. Към дванайсет часа камериерката на петия етаж съобщава на дежурната администраторка, че в стая 547 е извършено убийство.

Струва ми се, че излагам фактите сухо и делово, стараейки се да подражавам на нашия началник, педантичния Льоня Пархоменко.

— Убитата — млада жена със спортна фигура — не е живяла в хотела. Стаята е била постоянно резервирана от мъж на име Виктор Николаевич Ракитин. Тази информация бе получена от капитан Грязнов при проверката на регистрационната картотека.

В същия миг влезе Грязнов със загрижено лице и без да ме прекъсва, седна до масата.

— Камериерката не е видяла — продължих аз — как е влязла жената в стаята, вероятно е имала ключ. Но когато минавала по коридора, чула гласове в стаята — припрян женски, сякаш оправдаващ се за нещо, и настойчив мъжки, който непрекъснато питал за някакви дубликати. Тъй като си помислила, че наемателят е вътре, тя не придала на това никакво значение. След известно време както си седяла край дежурната масичка, чула странен звук, като затръшнат от течение прозорец. Разтревожена от неясно подозрение, тя се втурнала към стая 547, но в този миг отвътре изскочили двама мъже. Не успяла да види лицата им — осветлението в коридора било намалено, а и единият бил с качулка на главата. Мъжът с качулката бил едър здравеняк, другият също не бил слаботелесен, но ръстът му бил по-нисък, имал тъмна коса и късо карирано палто. Те не извикали асансьора, а хукнали по стълбището надолу. Камериерката успяла да забележи, че тъмнокосият носи в ръка зелена чанта с външни джобчета, явно купена от валутен магазин на „Берьозка“.

Окончателно разтревожена от бягството на непознатите, тя продължила към стая 547 и виждайки, че вратата е открехната, влязла вътре. На широкото двойно легло съгледала жена. Приближила се и видяла, че това е честата гостенка на Ракитин. Жената лежала неподвижно. Камериерката решила, че й е лошо, и я докоснала, но тутакси дръпнала ръка — забелязала върху бялата блузка уголемяващо се кърваво петно точно под сърцето.

Направих пауза, за да запаля цигара.

— … Смъртта на тази жена е настъпила от огнестрелна рана в сърцето. Най-вероятно е стреляно с пистолет със заглушител. Гилзата намерихме, но куршумът явно е останал в тялото. Извършихме оглед, разпитахме свидетелите: камериерката, етажната администраторка, портиера. Той е видял добре убийците и уверено описа отличителните им белези, които съвпадат съвсем точно с описанията, записани в протокола при разпитите в Соколники: снажен блондин в яке с качулка и брюнет в късо карирано палто.

Има още една интересна подробност. Ракитин, наемателят на стая 547, е оставил на рецепцията бележка за тази жена, но поради обичайното напрежение там бележката не е била предадена по назначение. Ето какво пише в нея: „Лера, отивам на среща с Биги. Чакай ме в стаята. Виктор.“ Все още не знаем фамилното й име, но „Лера“ е производно от „Валерия“.

Очевидно Грязнов се дразнеше от начина, по който разказвах за събитията, и непрекъснато се опитваше да ме прекъсне, но всеки път Меркулов го възпираше с жест. Ето защо продължих, без да обръщам внимание на Грязнов:

— Портиерът е останал с впечатление, че двамата мъже са били очаквани от някаква кола пред входа, защото веднага след излизането им чул шум от потеглящ автомобил. Не може обаче да твърди със сигурност, че именно те са се качили в него. Обстановката в стаята показваше, че е бил извършен произволен обиск: масичката и фотьойлите бяха прекатурени, чекмеджетата на нощните шкафчета — на пода, гардеробът — широко разтворен. Предполагам, че тази жена и наемателят на стаята са били… ъъ… в любовна връзка.