Фридрих Незнански - Опасно за живота

— Ти какво бе, гадино, обратно ли искаш да ме набуташ? Тя веднага ще хукне при куките — процеди Митяй, без да престава да дърпа своя край на примката. — Дърпай, боклук, че ей сега ще те нарежа на парчета. Нямам какво да губя.

Жената отчаяно се мяташе на пода под обувката на Митяй, опитваше се да скъса примката с ръце. Лицето й поморавя още повече.

— Виждаш ли, мъчи се кучката? — ухили се Митяй и Андрей ужасено забеляза, че се е възбудил. „Ама той е пълно куку“ — ужасено помисли Андрей.

Затвори очи и дръпна своя край на примката. Жената най-после спря да се мята и Андрей хукна към тоалетната. Мъчителното повръщане продължи няколко минути. Когато, залитайки от слабост и преживения ужас, влезе в стаята, видя, че Митяй насилва вече мъртвата Чита.

Андрей пак се хвърли към тоалетната.

Татяна се завъртя пред огледалото и още веднъж придирчиво се огледа от главата до петите. Уж всичко беше на ред. Късата черна рокля, сполучливо купена от магазин „Секънд хенд“, изглеждаше едновременно официална и елегантна. Гъстата коса на Татяна беше вдигната във висока прическа. Слава богу, прическата си умееше да прави и сама, че иначе фризьорите може да те разорят. Леко пълните й крака изглеждаха по-дълги в обувките с високи токчета. Даде й ги на заем Светка, съквартирантката й, затова леко й стискаха. Как ще изкарам с тях цялата нощ, помисли Татяна. Обикновено тя носеше джинси и маратонки. Но какво да се прави, служба!

— Хубава си, хубава! — одобри външния й вид собственичката на обувките. — Красива отиваш, да видим каква ще се върнеш… — промърмори тя от леглото си.

— Не завиждай, а вземай пример! — отговори й Таня, свали обувките, сложи ги в найлонова торбичка, нахлузи привичните си маратонки, наметна якето и изхвърча навън.

Да, страхотно й провървя. Леля Нина чак на петото й посещение се съгласи да вземе дъщерята на някогашната си съученичка в своето заведение. С една стипендия си за никъде. Майка й наистина изпращаше малко пари, но нима тя може да разбере какви разходи изисква животът в големия град? След като завършила училище в Кутаиси, тя веднага се омъжила за един уволняващ се войник и заминала за родното място на мъжа си — Стара Руса. И никъде повече не е ходила, не е виждала столицата, не знае какви са цените тук. Наложи се да я притисне, да я застави да напише писмо на съученичката си Нина Вахтанговна Свимонашвили, съпруга на някакъв много голям баровец. Тоя старчок на всичкото отгоре излезе и коцкар. Не стига, че мирише на пръст, над четиридесетгодишен, а така зяпаше Танка, че тя се чудеше къде да се дене. Всъщност той кандърдиса жена си да даде работа на момичето сираче. Бащата на Таня се беше пропил и накрая умря от инфаркт. Така че най-после майка й намери покой след дълги години мъчение, но от това парите в семейството не се умножиха. А тук й предлагаха такава заплата, че Таня едва не изтърва скъпата чашка с кафе, с което я черпеха в кухнята. За късмет практиката й тъкмо свърши, започваше ваканцията и нямаше нужда да се разкъсва между учение денем и работа нощем.

Е, тя ще се старае! Таня още веднъж превъртя в главата си указанията на строгата работодателка: първо — за това какво става в казиното никому нито думичка, второ — да не се отделя и за минута от работното си място. Тя още веднъж си преповтори думите, които трябваше да казва. А, ето го и казиното! Като се прекръсти вътрешно, Таня отвори масивната врата и се озова в друг свят.

Широкото фоайе изглеждаше още по-просторно от многото високи чак до тавана огледала. Край стените бяха сложени безброй дивани, кресла, масички със стъклени плотове. Мебелите бяха скъпи и много стилни. „Добър вкус има леля Нина“ — помисли Таня. През отворените навътре врати се виждаха игралните маси. Прозорците в залата бяха със спуснати щори. Цялото това великолепие направо смаза Таня и тя застина на входната врата.

— Ти коя си? — попита веднага приближилият се мускулест младеж в шикозно изумруденозелено сако.

— Тя е протежето на Нина Вахтанговна — отвърна вместо Таня друг здравеняк в същата „униформа“.

— Нова значи? — огледа момичето първият. — Хайде да се запознаем. Аз съм Максим, а той — Михаил. Охранители сме. Ти ще стоиш край нас. Е, събличай се, след десет минути отваряме.

Таня влезе в служебната стая и скоро излезе в пълна бойна готовност.

— Бива — одобри външния й вид Максим.

Разнесе се оглушителен звън и след минута вратите се отвориха. Публиката, без да бърза, се разля вътре.