Фридрих Незнански - Опасно за живота

Когато те излязоха от блока, той кой знае защо не избяга, както се канеше. Митяй успя да го подчини по някакъв странен начин и Андрюха покорно следваше по-старшия си приятел. По пътя към кръчмата Митяй постоянно вадеше от джоба си взетата от къщи бутилка водка, пийваше и караше и Андрюха да пие. Червената лампичка, мигаща в мозъка на Андрюха, явно се умори да подава тревожни сигнали и се изключи. Андрей вече почти не възприемаше действителността.

Те влязоха в тесния коридор и Митяй веднага повлече жената към банята.

— Аз, Читка-Маргаритка, не обичам мръсотията, нали знаеш.

Чу се шум от течаща вода, после Митяй измъкна мокрото, голо тяло и го повлече към спалнята.

Андрюха кой знае защо ги последва. Застанал на вратата, той тъпо гледаше как Митяй просна Чита право на пода. Виждаше високо вдигнатите кльощави крака на жената, съвсем бели, със синкав оттенък и оплетени от издути сини вени. Митяй я клатеше с такова настървение, та на Андрюха му се стори, че слабото тяло на Чита всеки момент ще се разпадне на атомите си. Но тя се държеше съвсем смело, устремила съсредоточения си поглед към тавана, като чакаше мъжествено да свърши процедурата, след която й беше обещана пиячка.

Когато работата беше свършена, тримата се преместиха в кухнята.

— Митяй, може ли да ида да поспя? — попита Андрюха поомекналия Митяй.

— Че защо? Не искаш ли да чукаш? — учуди се той, докато наливаше водката.

Андрей отвратено погледна застаналата до масата полугола Чита, която нетърпеливо следеше действията на домакина. Като сграбчи здраво чашата си, тя бързо я изпи и взе да граби храна от масата.

— Ти къде хукна ма, курво? — разсърди се пак Митяй. — Изчакай хората. Чукни се като човек.

Чита нещо изломоти в отговор с натъпкана уста.

— Е, аз ще полегна — повтори Андрей и отиде в малката стаичка, като дочуваше караницата зад гърба си.

Той рухна на ниския диван и веднага се изключи.

Събуди го страшен шум. Зад прозореца или се стъмняваше, или се развиделяваше. В съседната стая се чуваха глухи удари, грохот от падащи предмети, женски стонове.

Андрюха се хвърли натам. Чита с разбито и окървавено лице се гърчеше по пода, като се опитваше да изпълзи под масата. Митяй настървено я риташе.

— Митяй, какво правиш? — изплашено извика Андрей. — Ще я убиеш!

Той се извърна и го изгледа с бели, невиждащи очи.

— Махай се — изхриптя, — че и теб ще убия!

Андрей хукна към входната врата.

— Стой — закрещя след него Митяй. С един скок настигна Андрей, блъсна го обратно в стаята и го хвърли върху стола. — Къде хукна? На куките ли искаш да ме изпееш?

— Не бе, Митяй, не съм си и помислял! Нали ти сам ми каза — махай се! — с треперещи устни отговори Андрюха.

Заврялата се под масата жена направи някакво неловко движение и събори един стол. Митяй си спомни за нея и я извлече. Цялото лице на Чита се беше превърнало в огромна морава синина. От разбитите й устни течеше кръв. Тя виеше тихичко.

— Знаеш ли какво направи тая мръсница? — попита Митяй, като затисна с обувката си лицето на жената. — Искаше да ме окраде. Аз тая кучка я нахраних, напоих и приласках, а тя какво? Мислеше си, че съм заспал, и тръгна да тършува из къщи. Цял сак с парцали напълни, всичките ми пари от джоба измъкна, аз нали я гледах. Искаше да ограби семейството ми! Жена ми, дъщеричката и старата ми майка — навиваше се Митяй и пак се надвеси над жената. От ужас тя зави още по-силно. — Млъкни, гнидо! — хвърли се той отгоре й и стисна лапата си около тънката й пилешка шия. Жената захърка.

„Сега ще я удуши“ — ужасено помисли Андрей, като си спомни железните пръсти на гърлото си. Нямаше сили да откъсне очи.

— Я вземи полата й — заповяда Митяй, без да пуска жената.

Андрей стана като сомнамбул и вдигна от пода тънката пола от изкуствена коприна.

— Дай ми единия край — заповяда Митяй.

— З-защо? — попита Андрей с тракащи зъби.

— Давай — изсъска другият, — че ти ще си следващият.

Жената се замята в ръцете на Митяй, като гледаше отчаяно към Андрей. Той извърна очи и протегна на Митяй единия край на полата.

— Усучи я сега. Ето така. Давай, нахлузи я на шията й. Така. А сега…

Митяй притисна Чита към пода, като настъпи хлътналата й гръд с обувката си и натегна своя край на примката.

— Дърпай към себе си — заповяда на Андрей.

Той безволно държеше другия край на полата, усукана и затегната като клуп на шията на жената.

— Н-недей, Митяй — прошепна Андрей. — Хайде да я пуснем.