Фридрих Незнански: Опасно за живота

— Аха — съгласи се Андрюха и кой знае защо веднага си представи как Митяй го завира на някоя мъртва, подпухнала жена. Пфу, направо да настръхнеш. Добре, главното е да не спори. Като излезем на улицата, веднага ще драсна, мислеше си Андрюха.

Кръчмата, независимо че беше по обяд в средата на работната седмица, си живееше свой живот. Зад барплота лениво бършеше чаши млад, мургав тип. Повечето високи стойки без столове още чакаха посетители, но при две вече стояха хора. Мрачно и жадно гълтаха бирата двама бачкатори в работни гащеризони, вероятно дошли от близкия строеж. Явно ги мъчеше махмурлукът и едва дочакали обедната почивка, бяха отскочили да се полекуват. Край другата маса стояха две млади мутри. Те си пийваха сладко водчица, като замезваха със запечена ароматна пастърма. По прохода между тези две двойки се клатеше като платно под морски вятър някаква ужасна на вид жена — или не беше изтрезняла от снощи, или бе успяла да гаврътне някъде една-две чаши още от сутринта. Във всеки случай беше очевидно, че дамата не се кани да се задоволи с постигнатото. Тя бе абсолютно окльощавяла алкохоличка, с посивяло лице и мръсни фъндъци изрусена коса. Невъзможно беше да се определи възрастта й. Би могла да бъде и на петдесет, и на тридесет. Жената залитна към работягите и хвана единия за ръкава.

— Дай да глътна малко бира, а? Свиди ли ти, или какво? — хрипливо мрънкаше тя, докато се свличаше върху бачкатора.

— Разкарай се! — озлобено я блъсна мъжът. — Кво си ми се лепнала, чироз такъв? Остави хората да си отдъхнат спокойно.

— Налей ми бе, ще ти направя готино — досаждаше му жената.

— Изчезвай, швабро миризлива. Тя щяла да ми направи готино! Че после да се разоря от доктори.

Мъжът пак я блъсна силно. Тя без малко да падне, но успя да се захване за съседната маса и да се задържи на крака. После фиксира мътния си поглед върху мутрите. Разбира се, към тях беше опасно да се приближава. Но жаждата да пийне и да хапне поне нещо бе по-силна. Жената се стегна, дори сякаш стана по-висока, приглади мръсната си копринена пола с неопределен цвят и с почти твърда походка се приближи към мутрите.

— Господа, почерпете ме цигарка — започна със светски тон алкохоличката, като оголи в усмивка наполовина беззъбата си уста.

Те не реагираха и продължиха разговора си. Жената пристъпваше край тях, явно не знаейки какво да прави.

— Господа — пак проговори тя умолително и докосна единия за ръкава.

Той направи някакво леко движение, без дори да се обръща, и нещастницата отлетя настрани и рухна на пода до барплота.

— Изхвърли тая ларва — спокойно заповяда едната мутра на мургавия барман.

Той излезе иззад плота, подхвана безтегловното й тяло под мишниците и я повлече към вратата.

— Що така бе, Чита, все си трупаш неприятности на задника? — укорно говореше мургавият, като извръщаше лице от лошо миришещата жена.

— Ама кво съм му направила? — недоумяващо питаше Чита и явно не се канеше да се изправи на крака. — Артурик, налей ми на вересия, аз ще си отработя — хленчеше тя, увиснала в ръцете на младежа.

— На куково лято — сурово й отговори Артурик. Той придаде вертикално положение на тялото й, разтвори вратата и леко я блъсна в гърба. Тя се стовари право върху влизащите в този момент Митяй и Андрюха.

— Чита, ти ли си? — с мъка я разпозна Митяй, докато я отблъскваше от себе си.

— Аз! А ти? Нещо не се сещам кой си — увиснала вече на ръцете на Митяй, се замисли жената.

— Кон с кънки! — остроумно отговори той. — Митяй съм.

— Митяяяй! — радостно проточи тя и тръгна да се целува. Беше очевидно, че й е все едно дали пред нея е Митяй или, да речем, великият херцог на Лихтенщайн. Само да й дадяха да пийне. — Хайде да полеем срещата — веднага предложи жената.

— Абе ние с аверчето вече почнахме.

Жената отмести пиянския си поглед към Андрюха.

— Хубавичък — протегна се тя към младежа.

— Ей, ей, не му се бутай — започна да се сърди Митяй. — Аз да не съм грозен?

— Недей така бе, миличък — пропя Чита. — Аз така ти се радвам. Сега трябва да пийнем по тоя повод.

— Няма проблеми. Викни някоя приятелка, Андрюха и се закотвяме при мен.

— За какво ни е приятелка? — вдигна тънките си вежди жената. — И на нея трябва да наливаш. А аз ще ви направя готино и на двамата. За какво ни е друга? Хубавецо, на теб трябва ли ти друга или и аз ти стигам? — обърна се тя към Андрюха, като се усмихваше с безобразната си усмивка.

— Аз кво? Аз нищо — тъпо отговори Андрей, без много да съобразява какво го питат.