Фридрих Незнански - Опасно за живота

— Володя, докладвай — кимна Погорелов към Фрязин.

— Днешната операция се провежда по следственото дело за наркобизнеса в Москва — започна Володя, като забележимо се вълнуваше. Независимо от натрупания за трите години работа опит той така и не можа да се отърве от своята стеснителност. — Според нашите оперативни данни в казино „Терек“ търгуват с наркотични вещества. По-точно с „китайски белтък“. Казиното принадлежи на жената на по-младия от братята Висницки. Както е известно, Висницки старши е началник на главно управление в Министерството на здравеопазването на Русия. По-младият Висницки е бизнесмен. Отдавна го подозираме в съпричастие към наркобизнеса, но досега не сме успели да го привлечем под отговорност. Те са известни и влиятелни хора. Затова провеждаме операцията заедно с данъчната полиция — Фрязин кимна към един слабоват майор. — Тази нощ бригадата на майор Грузанов ще проведе рейд за проверка на финансово-стопанската дейност на няколко казина. Сред тях и „Терек“. В състава на групата ще има наши оперативни служители. В случай че засечем търговия с наркотици в казиното, може да излезем пряко на доставчиците на „китайския белтък“. Ако не се открие такъв факт, ще бъдем под прикритието на данъчната полиция, за да не подплашим, така да се каже, дивеча.

— Ясно. Пьотър Иванович — обърна се Погорелов към майора, — първо, благодаря ви за съдействието. И, второ, искате ли да добавите нещо?

— Какво да добавям? Владимир Юриевич обрисува подробно всичко. Колкото до съдействието, ние наистина правим периодични проверки на хазартните заведения. Така че не ни обърквате плановете. Ще се радваме, ако можем да ви помогнем.

— Кой подсигурява безопасността на операцията?

— Нашите момчета от службата за физическа защита. Щом като „фирмата“ е наша, то и бойците трябва да са наши, нали?

— Разбира се — съгласи се Погорелов.

— Те са орли, всичките са подбрани — не можа да се сдържи да не се похвали Грузанов.

— Кой от нашите участва? — обърна се Погорелов към Фрязин.

Той изброи фамилиите на оперативните служители.

— Само те ли? — проницателно изгледа началникът подчинения си.

— И аз — смутолеви Володя.

— Кога започвате? — сериозно попита Валентин Борисович.

— Началото на операцията е в двадесет и четири нула, нула — стегнато докладва Володя.

— Добре, успех! — закри съвещанието Погорелов.

Фрязин влетя в кабинета си, тъй като още от коридора чуваше как телефонът му се скъсва да звъни.

— Володя — позна той гласа на оперативника от своето отделение, връстника и приятеля си Дима Чиртков. — Отскочи при мен, тук се яви един субект. Има интересно материалче за теб.

Те излязоха от метрото на станция „Кропоткинска“, свиха по едноименната улица и тръгнаха по сенчеста алейка. Андрей мяташе скрити погледи към спътника си. Ако можеше да каже на някого, едва ли щяха да му повярват, че този човек преди няколко дни уби и хвърли в реката жена. До него уверено крачеше мъж с безметежен поглед на законопослушен гражданин. На третата пейка отдясно, преметнал крак върху крак, пушеше изтупан младеж.

— Привет — поздрави той Митяй.

— Привет, Докторе — усмихна се Митяй, докато се настаняваше до него, и направи знак на Андрей също да седне.

Той приседна до шефа си.

— Донесе ли?

— Донесох — отвърна младежът и въпросително изгледа Андрей.

— Не се бой, това е кръвният ми брат — ухили се Митяй.

— Има два вида — започна контето, като сниши глас. — Първият е концентрат. Една ампула трябва да се разтвори в чаша вода. Стопляш ли? Двеста дози. Цената е три хиляди гущера за ампула. Печалбата е петкратна.

— Стига бе — усъмни се Митяй.

— Ти дори не си представяш какво е това! — разпалено му зашепна Доктора. — Съвсем скоро се появи. Пет хиляди пъти е по-силен от морфина. Стопляш ли?

— А вторият?

— Вторият вариант вече е разтворен, тоест в една ампула е една доза. За незабавно използване. В клубовете там и в дискотеките. Тези са по двадесет и пет гущера за ампула.

— Трябва да се пробва — каза Митяй.

— Ами давай. Аз си харесах тук един вход.

Мъжете станаха, тръгнаха бавно напред, после завиха в „Сивцев Вражек“, а после в „Староконюшени переулок“, шмугнаха се в отрупан с боклуци двор, в дъното на който имаше полутъмен черен вход.

— Хайде, браток, навивай ръкава — заповяда Митяй. — Ти ще ни бъдеш опитната маймунка.

Андрюха изгледа със страх ампулата, пълна с жълтеникава течност, и спринцовката в ръката на контето, но изпълни заповедта. Той, разбира се, се беше глезил понякога с трева, пушил я беше. Но така, от време на време. Откъде да вземе пари за постоянна употреба? Виж, досега не се беше боцкал. Дявол знае какво има в тези ампули. Ето, тоя тип говореше, че е по-силно от морфина. Той наистина не чу колко пъти. Ами ако го убият? На тоя фашист му е през оная работа, помисли той с ненавист за Митяй. Карай… Може и да е за добро. Ще се забрави и ще заспи. И няма да се събуди повече.