Фридрих Незнански - Контролен изстрел

Костя извади ксерокса, който Саша донесе — Кирил с Кейт, — и я показа отдалеч на Олег. Той въпреки волята си впи поглед в нея.

— Пътникът, седял в самолета с този човек, го позна — Костя блъфираше, но реакцията бе еднозначна: Олег изведнъж някак угасна и наведе глава. — Дай касетофона, Александър Борисович, нека Гладиатора послуша последния си разговор със своя брат…

Турецки сложи касетата в портативния касетофон, натисна копчето и прикри очи с длан, наблюдавайки реакцията на Олег. Той слушаше с каменно лице. Само жилите му като че ли се надуваха.

Касетата свърши. Олег мълчеше, забил поглед в пода.

— И какво искате от мен?

— Искам да видя очите ти, преди да отида при Шурочка…

— Ох! — Олег се намръщи гнусливо. — Само това не! Не мога да понасям сантиментите… Значи сте просто гости. Любопитни гости. — Олег се размърда.

— Аз дадох санкцията за ареста ви, а Александър Борисович си направи отвод и написа заявление делото да се предаде на друг следовател.

— И правилно е направил! Защо да се мърси в тия лайна. Нали е известно как ще завърши всичко… Твоите… между другото са живи и здрави. Съобщиха ми… — каза Олег на Саша, като се запъна, но така и не го нарече по име.

— Знам, спасиха ги от твоите бандити — отвърна Саша. — Но как можа, гадно копеле!

— Ох-ох-ох — въздъхна уморено Олег. — Дрън-дрън ярина! Как не разбирате най-после, че все още живеете в свят, който отдавна не съществува! И така наречените ви принципи и всичко останало са само щрихи от областта на спомените. Светът вече сто години живее по други закони — строги и еднозначни. А вие все искате да намерите златната среда — и от едната страна да не ви припича, и от другата да ви грее слънчицето. Вече не става така! Това, което става, а по-точно — стана, е закономерен подбор. И никой не е виновен, че на някого не му е провървяло. Просто нямал късмет и край. Няма нужда от трагедии!

— Но вие смятате, че ви е провървяло? И, изглежда, на това основание произнасяте присъди над другите? Така ли е? — попита Костя, без да вдига глава.

— А, ето сега правилно разбрахте — отвърна спокойно Олег и като сгъна ръцете си зад главата, каза на тавана: — Произнасял съм и ще произнасям. Защото стопанинът съм аз… а не вашите морални принципи. Край, изповедта свърши, поповете могат да си ходят. Наистина ми е жал, че ви се е наложило да се пъхате в тази помийна яма… Кажете да ме отведат в килията.

— Саша, още ли спиш? — попита Меркулов.

Турецки погледна часовника: беше седем сутринта. Защо приятелят и учител, шеф и наставник се е размърдал толкова рано?

— Защото не можах да заспя и чаках момента, когато ще мога да събудя и теб.

Нещо неясно бе станало с гласа на Костя: или сдържаше сълзите си, или бе обиден и затова всичко в него кипеше…

— Поредната дивотия ли се случи? — попита Турецки, докато се прозяваше.

— Ако можех да го нарека така, щях да бъда щастлив.

— Кажи де, не го усуквай!

— Късно снощи главният ми се обади и нареди спешно да отида и прокуратурата. Не ми обяснява нищо. Каза, всичко на място. И аз тръгнах, защо ли, викам си? Сигурно нещо свързано с нашия Гладиатор… Познах… Саша, толкова безобразен крясък, толкова каруцарски псувни не съм чувал дори от най-отявлените бандити! Така се дереше и псуваше, сякаш го пържат жив на тиган в ада.

— Но поне имаше ли аргументи?

— Само един — как посмя?! С една дума, след всички многочислени устни забележки, които нямат чет, ми беше предложено незабавно да напиша, направо там, в кабинета му, че напускам прокуратурата по здравословни причини и във връзка с пенсионирането ми. Можеш ли да си представиш?

— Написа ли?

— Да.

— Защо?

— Защото той собственоръчно написа постановление за прекратяване делото за убийството на Рослов, тоест на Кирил Романов.

— Такаа… И от коя дата си извън играта?

— От утре, двайсети. Трябва да предам ключовете, всички материали, които се пазят в сейфа и така нататък.

— Много добре, значи ще успея и днес ще утвърдиш молбата ми за уволнение. Не искам да виждам тази кантора и през крив макарон. Костя, може ли да изпратя телеграма, както един приятел: „Основание тази телеграма моля уволните собствено желание зпт никога повече няма дойда тчк Турецки“. Костя, става ли?… Ех, гадняр! „… Аз се връщах призори, млад си бях и водка ме опи…“ Хайде, Костя!

— Да, да… „И във циганския факултет висше свърших, братчед…“ Но не съм ти разказал всичко. Както съобщи оня боклук, като правеше страшни очи, че вчера е имало някакво екстрено съвещание — или на президентския Съвет за сигурност, или друго нещо свръхсекретно, а след това на нашия храбрец се обадил първият помощник на президента и заповядал незабавно да се освободи от ареста Олег Романов и строго да се накажат виновните за нарушаване на законността и демократичните основи за свободата на личността. Представяш ли си? Излиза, че ние с теб сме длъжни лично да поднесем извиненията си. Както разбрах, неизпълнението на това телефонно указание отнема на нашия главен единствения шанс да дочака някак пенсионирането. Аз казах: не, Саша. Какво ще правим сега?