Фридрих Незнански - Опасно хоби

Съдебният лекар доцент Миронов беше голям учен, свикнал да чете лекции на студенти, и тук не се сдържа. Човек ще си помисли, че присъстващите криминални лъвове не знаят кое как да квалифицират.

Докато слушаше монотонния, почти гробовен глас на експерта, Романова продължаваше да крачи из кабинета, забила поглед надолу. Най-после спря и заразглежда очертаната с тебешир пеперуда върху сивия килим, покриващ половината кабинет.

— А това какво е? — попита тя и посочи с пръст.

— Тук беше смачканото пенене. Сглобихме го за експертизата отговори дежурният следовател от Московската градска прокуратура Полунин.

— Александър Борисович, ако обичаш, ела при мен. — Романова извика изправения до отворения прозорец с изглед към двора старши следовател по особено важни дела към Главна прокуратура Турецки.

Но той предпазливо вдигна показалеца си, обърна се и я извика с бързо движение на дланта. Докато Романова заобиколи масата, той безнадеждно махна с ръка и застана с гръб към прозореца.

— Ама че мирише тук! — Той смръщи лице. — Не мога да си представя как са работили цяла седмица… Да, значи казвате, че похитителите били арменци с червен мерцедес? Мога да ви зарадвам: току-що някакъв тип от кавказка националност влезе в двора с чернен мерцедес, слезе от него, няколко минути замислено ме оглежда през прозореца, но бързо се опомни, седна в колата и замина. Как ви се струва? Мисля, че трябва да го проследим.

— Никак не ми харесва! — сърдито се обади Романова, като се направи на разсеяна за последното, и хвана Турецки за лакътя. — По-късно ще поговорим. А сега обясни на мен, простата жена, това, което цялата група не може да ми разясни от един час насам. Виж. — Тя го обърна към себе си и хвана реверите на сакото му. — Моля само да имаш предвид, че старецът беше хилав и стар, тю, по дяволите! Разбира се, че е стар, щом е старец, съвсем ще оглупея с пас. Добре, по-кратко. Ако постоянно е носел пененето на носа си, както твърди домашната му помощничка…

— Само за през нощта го сваляше — намеси се Полина Петровна, усетила внимание към себе си, — а понякогаш влизаше с него под душа.

— Добре, изяснихме въпроса — махна с ръка Романова. — Значи, ако взема и те фрасна едно хубаво, Саша, пененето ти може да падне точно пред краката ми, нали? А после аз те… тоест не аз и не тебе, а ако някой блъсне нашия старец направо в ъгъла, където е бил часовникът? Има ясен отпечатък върху пода, часовникът не е местен от сто години, а сега се търкаля, и то така, сякаш е съборен от мястото си с каменарски чук. С каква сила трябва да удариш по него, за да падне! И с какво?

Турецки погледна в ъгъла, пресметна разстоянието и вдигна рамене.

— Но моля ти се, напълно реална картина. Значи убиецът трябва да е доста як мъжага, за да събори нашия дядо. От удара часовникът се накланя към стената и като пада на земята, заема точно това положение, в което е сега. Ето ви цялата реконструкция, господа — измърмори той и погледна следствената група. Те седяха на столовете покрай стената с прибрани отдолу крака, за да не ги настъпи случайно сновящата из кабинета Романова.

Турецки изпъна напред ръцете си и сякаш продемонстрира скок. А после отиде в ъгъла, където бяха часовникът и очертаният върху пода силует, с мах на ръката показа траекторията на тялото, допирните му точки с кутията на часовника и най-после мястото на падане. Всичко съвпадаше. Браво, Александра Ивановна. Опитът е велико нещо. А тези деятели все пресмятат и реконструират, дори направили протокол, умниците, за задържане на пияндето. Сега остана един неизяснен въпрос: кой е убиецът? Съвсем прост въпрос, без повишена трудност…

Но кой ще е все пак? Ако съдим по празните рамки върху стените, имало е обир. Или във всеки случай поне имитация на обир. Защото намерените в писалището на стопанина картини са извадени от рамките неизвестно с каква цел. При това са свалени внимателно и професионално, увити с най-фина цигарена хартия — интересно, откъде ли я е намерил дядото? — тези картини също могат да станат за празните рамки по стените. Но как да се изясни всичко това?

Сега тези платна увлякоха истинския експерт по въпросите на антиквариата, Леонид Сергеевич Кругликов, началник на 3-ти сектор 2-ри отдел, който бе пристигнал заедно с Романова. За приятелите си беше просто Льоня и външността му напълно отговаряше на неговата фамилия. Беше закръгленичък и леко оплешивял. И съвсем не приличаше на опитен следовател от отдела за борба й обирите на художествени и други ценности, по-скоро напомняше второразреден изкуствовед от още по-второразреден провинциален музей, носещ името на героя от гражданската война Сидор Пидопригора. Но Льоня наистина беше и добър детектив, и отличен специалист. Лошото бе, че като преровиха цялата библиотека при стареца, не откриха каталог или поне списък на картините в жилището. Липсваше изходната точка. И тъкмо затова не беше възможно да установят какви произведения са откраднати. За да не губят ценно време, Кругликов засега сам съставяше подробен каталог на наличните картини. И колкото повече се потапяше в този почти затворен за чуждите очи свят на изкуството, толкова повече се писваше: отдавна не беше срещал такова фантастично богатство. Как могат да се съберат такива шедьоври, с какви луди пари — той нямаше отговор на този въпрос.