Фридрих Незнански - Опасно хоби

Господи! Съвсем беше забравила! Ето какво значи старчески мозък!… Трябва веднага да се съобщи на Ларка или на нейния мъж Вадим. Началникът си записа всичко на един лист и каза, че лично ще позвъни. Но скоро се върна в кухнята и съобщи, че домашният телефон не отговаря. Няма ли други? Къде работи Вадим, а Лариса Георгиевна? Но откъде можеше да знае Полина Петровна? Не се е налагало да води особени разговори със стопанина, нейната работа е проста. Не се интересува как живеят и от какво.

Тогава той я помоли да обходят двамата стаите и да посочи какво е могло да изчезне според нея след последното й почистване. Кога беше? — поинтересува се началникът. Ах, в сряда, значи завчера? И оттогава не е влизала в апартамента? И мъжът й ли, който е правил всичките ключалки, не е влизал? Впрочем къде е той сега?

— Ами спи. — Полина Петровна кой знае защо се разсърди. Ето, дотам я докара мъжът й, сега ще има да го размъкват по милицията, бъдете сигурни! Посред бял ден спи, от сутринта се наквасил и хърка, няма ни срам, ни свян…

Милиционерът се оказа оправен, веднага изпрати един от своите да доведе Егор. А в това време пристигнаха санитари и внесоха в кабинета на стопанина носилка, която сложиха до тялото на покойника. Старшият веднага я повика там.

— Помогнете им — обърна се към Полина Петровна. — Трябва да се съблече. И дрехите също да се изпратят за експертиза.

Изглежда, този милиционер съвсем си е изгубил ума. Предлага ли се такова нещо на възрастна жена, която бездруго едва се сдържа да не заридае отново! Но навикът цял живот да се подчинява си каза думата и домашната помощничка с усилие смъкна от стареца халата, като се стараеше да не гледа хилавото му жълто-сиво тяло, покрито с петна и вече замирисало неприятно, после свали долното бельо, което санитарите просто й предложиха да разреже с ножица. Те изчакаха да се оголи тялото, хванаха задружно стареца за раменете и под коленете, сложиха го на носилката, а отгоре го покриха с чаршаф. В такъв вид стопанинът пое последния си път, изпроводен само от сълзите на дългогодишната си домашна помощничка.

После друг началник дълго разпитва в кухнята мъжа й Егор, който толкова укорително погледна жена си, когато го въведоха, сякаш нареждаше: значи не сдържа проклетия си женски език, нали те молих… ама жени!

Полина Петровна пък вървеше из стаите след строгия главен началник и докато разглеждаше празните квадратни рамки по стените, увиснали между картините, а сега те бяха повече, си припомняше дали ги е виждала завчера или не. За огромно неудоволствие на началника, тя не можа да си спомни нищо ценно. Не, това не беше нейна работа, тук трябва да повикат Лара, която разбира от картини, или пък нейния съпруг Вадим, който също се занимава с нещо подобно. А тя какво, домашната помощничка си е домашна помощничка. Нейната грижа е да избърше праха и да сготви. Е, и нещо да поизпере…

В кухнята все по-често се чуваха силни и сърдити гласове. Изглежда, Егор хич не искаше да се разбере с този, дето го разпитваше. Обаче всичко приключи: милиционерският началник излезе и заяви на всеослушание: понеже заподозреният не желае да помогне на следствието, а също така не може да докаже алибито си, трябва да бъде задържан и изпратен в предварителния арест. Сега вече Полина Петровна здравата се стресна. Защо пък Егор? Какво алиби? Обясниха й, че Егор трябва да докаже, че вчера не е могъл да извърши убийството в този дом. А може само по един начин: като си спомни къде е прекарал целия ден и има ли живи свидетели, за да потвърдят показанията му.

— Господи! — паникьоса се Полина Петровна. — Какво алиби, щом за нищо и никакво ще тикнете човека в затвора при бандитите! Че той вчера цял ден беше с мен! Сутринта ходихме на пазар, ето покупките в кухнята, купихме каквото ми бяха поръчали. А Егор носеше чантите, тежко е за сама жена! После чак до вечерта монтира желязната врата на съседа, всеки може да потвърди, всички видяха. Пък и защо му е да идва тук? Ако някога старецът лично го повикаше да поправи някоя рамка за картина или нещо друго — да, обаче сам не е стъпвал тук!

Пообъркан от защитата й, началникът веднага изпрати един от своите да провери дали тази лелка казва истината. Но самият той не можеше да сдържи раздразнението си.

— А защо тогава не иска да говори? Сто пъти го питах, всеки път ми отговаря различно.

— Че то — пиян човек! — зае се да защитава своя пияница Полина Петровна. — Само си дрънка, ама като човек е безобиден. И има златни ръце…